Иван Вазов

Утро в Банки - Бъдни вечер в столицата

Коледна шарка

I

Бъдни вечер.

Голямата ламба с фаянсов абажур, провесена от потона, озаряваше с весела

светлина трапезата, около която беше събрано семейството.

На трапезата бяха наслагани блюда с постни яденета и закуски: сърми, туршия с

пиперки и с турунджави моркови, фасул, сладко, чер хайвер, мед, ябълки; като

венец на всичко една дълбока фарфорова паница с армеева чорба, сгъстена със

ситно нарязано кисело зеле, поляна изобилно с дървено масло и посипана разкошно

с червен пипер - една от най-лакомите гозби тая вечер.

Освен тях на тая господарска трапеза стоеше още едно необикновено нещо: тучена

кадилница с няколко въгленчета вътре.

Почтената старица, майката, баба Цвета, беше украсила трапезата с тия чудеса,

както правеше всеки бъден вечер, за да съхрани за потомството си спомена на

един простодушен и мил обичай на старината, а още - за да има през цялата

година спор и берекет в къщата. Трябва да кажа, че въпреки силните протести от

новото поколение, Цвета победоносно беше настояла този ден да се уважат

традициите на старото и беше наложила всеобщ пост в къщата.

Макар че беше вече седем часът, вечерята се не почваше. Всички чакаха нещо, с

лъжици в ръка, нетърпеливо фърляйки погледи към знаменития саламурев нектар,

излязъл из армеевата каца на баба Цвета.

Очакваха още двама членове от семейството: най-стария син и най-младия. Първият

се бавеше нейде в града, вторият идеше от Пловдив. Офицерин - подпоручик там,

на поканата на майка си той беше отговорил телеграфически, че ще дойде днес. С

тая надежда и с тая радост честитата майка беше задържала вечерята чак досега,

макар че железницата от Пловдив пристига по-рано.

И тя на всяка минута се ослушваше, няма ли да чуе гърмежа на някой файтон на

пътя...

Вратата се отвори, влезе един висок, четирийсетгодишен мъж. Най-стария син.