УСТРОЙСТВО И ФУНКЦИИ НА СТОМАХА И ЧЕРВАТА

Стомахът е най-широката част на храносмилателна­та система. Разположен е под диафрагмата. Състои се от входна част, средна част - тяло, и долна - пилорна част (фиг. 1). Пилорът свързва стомаха с два­надесетопръстника. В края на пилорната част е раз­положен пилорният сфинктер. Формата на стомаха се променя в зависимост от тонуса на мускулатура­та му и от степента на напълване, така че стените на стомаха винаги плътно обхващат съдържимото. Хра­ната се подрежда в стомаха на слоеве по реда на пос­тъпването й и престоява в него различно време в за­висимост от нейния състав. Смесената храна остава в стомаха до 4 h. Течностите напускат стомаха мно­го скоро след постъпването им в него.

Движенията на мускулатурата на стомаха осъщес­твяват размесване на стомашното съдържимо и смес­ването му със стомашния сок. Перисталтичните въл­ни на стомаха и свиването и разпускането на пилорния сфинктер регулират изпразването на стомаха. От стомаха храната преминава в дванадесетопръстника на порции. Перисталтичните вълни на празен сто­мах са свързани с чувството на глад. Пълният сто­мах създава чувство на ситост.

Лигавицата на стомаха съдържа голям брой жле­зи, които отделят стомашен сок. Той съдържа солна киселина, ензими и слуз. Слузта предпазва стомаш­ната лигавица от действието на солната киселина и ензимите. В стомаха започва разграждането на бел­тъците под влияние на ензима пепсин.

Солната киселина предизвиква набъбване на белтъци­те и пресича белтъка на прясното мляко. Това улеснява действието на ензимите. Солната киселина има бактерицидно действие - унищожава попадналите с храната мик­роорганизми. Тя активира отделяните в неактивна форма ензими на стомашния сок. Пепсинът се отделя в неактив­на форма като пепсиноген. Активира се от солната кисе­лина. В стомашния сок се намират малки количества от ензима стомашна липаза. Тя повлиява само мазнините на млякото. Разгражда ги до глицерол и мастни киселини. В стомашния сок няма ензими, разграждащи въглехидра­тите.

Регулация на секрецията на стомашен сок. Сто­машната секреция е подложена на нервна и хуморална регулация. Нервната регулация се осъществява от условни и безусловни рефлекси. Безусловните рефлекси се включват при дразненето на рецептори­те в устната кухина, хранопровода и стомаха. Секре­цията на стомашния сок се повлиява и от вида на храната и обстановката, в която тя се приема. Тази секреция еусловнорефлексна. Този предварително от­делен сок има голямо биологично значение. Когато храната стигне до стомаха, там вече има отделен сто­машен сок и храносмилането започва незабавно. Сто­машният сок, отделен по безусловно- и условнорефлексен път, И. П. Павлов нарича „апетитен" сок. Раз­лични фактори, които го потискат (тревога, гняв, шум, болка, неприятен вкус на храната), нарушават нор­малното протичане на храносмилането.

Публикувано от: Георги Христов