Устройство и функции на стомаха и червата
УСТРОЙСТВО И ФУНКЦИИ НА СТОМАХА И ЧЕРВАТА
Стомахът е най-широката част на храносмилателната система. Разположен е под диафрагмата. Състои се от входна част, средна част - тяло, и долна - пилорна част (фиг. 1). Пилорът свързва стомаха с дванадесетопръстника. В края на пилорната част е разположен пилорният сфинктер. Формата на стомаха се променя в зависимост от тонуса на мускулатурата му и от степента на напълване, така че стените на стомаха винаги плътно обхващат съдържимото. Храната се подрежда в стомаха на слоеве по реда на постъпването й и престоява в него различно време в зависимост от нейния състав. Смесената храна остава в стомаха до 4 h. Течностите напускат стомаха много скоро след постъпването им в него.
Движенията на мускулатурата на стомаха осъществяват размесване на стомашното съдържимо и смесването му със стомашния сок. Перисталтичните вълни на стомаха и свиването и разпускането на пилорния сфинктер регулират изпразването на стомаха. От стомаха храната преминава в дванадесетопръстника на порции. Перисталтичните вълни на празен стомах са свързани с чувството на глад. Пълният стомах създава чувство на ситост.
Лигавицата на стомаха съдържа голям брой жлези, които отделят стомашен сок. Той съдържа солна киселина, ензими и слуз. Слузта предпазва стомашната лигавица от действието на солната киселина и ензимите. В стомаха започва разграждането на белтъците под влияние на ензима пепсин.
Солната киселина предизвиква набъбване на белтъците и пресича белтъка на прясното мляко. Това улеснява действието на ензимите. Солната киселина има бактерицидно действие - унищожава попадналите с храната микроорганизми. Тя активира отделяните в неактивна форма ензими на стомашния сок. Пепсинът се отделя в неактивна форма като пепсиноген. Активира се от солната киселина. В стомашния сок се намират малки количества от ензима стомашна липаза. Тя повлиява само мазнините на млякото. Разгражда ги до глицерол и мастни киселини. В стомашния сок няма ензими, разграждащи въглехидратите.
Регулация на секрецията на стомашен сок. Стомашната секреция е подложена на нервна и хуморална регулация. Нервната регулация се осъществява от условни и безусловни рефлекси. Безусловните рефлекси се включват при дразненето на рецепторите в устната кухина, хранопровода и стомаха. Секрецията на стомашния сок се повлиява и от вида на храната и обстановката, в която тя се приема. Тази секреция еусловнорефлексна. Този предварително отделен сок има голямо биологично значение. Когато храната стигне до стомаха, там вече има отделен стомашен сок и храносмилането започва незабавно. Стомашният сок, отделен по безусловно- и условнорефлексен път, И. П. Павлов нарича „апетитен" сок. Различни фактори, които го потискат (тревога, гняв, шум, болка, неприятен вкус на храната), нарушават нормалното протичане на храносмилането.