УСТОИТЕ НА РОДОВИЯ МОРАЛ И ПРОЦЕСИТЕ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ В РОМАНА ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК

Железният светилник е произведение, което носи нови и ценностни моменти в българския исторически роман и представлява значително литературно дело. Наред с останалите романи от знаменитата тетралогия на Димитър Талев - Преспанските камбани, Илинден, Гласовете ви чувам, изобразяваща живота и борбите на македонските българи под османското владичество /1833-1864г.-1910г./, тази книга представлява едно чудно откритие - откритието на праизворите на нашето съзнание и култура, на неделимата народна душевност, на нравственото начало и човешкото достойнство, предадени на нашите поколения от миналото.

В Железния светилник Димитър Талев се изявява като голям художник, като познавач и майстор в изобразяването на българската душа. Онова, което с десетилетия се е набирало в съзнанието на писателя като познание, като интуиция за един сложен духовен свят, кристализира в романа като цялостна жизнена философия, като представа за историята, от която могат да почерпят поука потомците. Основното чувство, струящо от романа /както и от другите произведения на Димитър Талев е горещата любов към родното, към съхраненото с цената на нечовешки усилия и жертви национално самосъзнание, към копнежите и идеалите на нашето национално-освободително движение, които нашите поколения наследяват.

Въпреки сходството на създадената от Димитър Талев тетралогия с Вазовия роман Под игото, чиито корени можем да открием в дълбокото проникновено отношение към българския национален характер, към ценностите на народа ни и героизма, с който той ги отстоява, между тези произведения съществуват значителни разлики и дори полярни отличия. Ако Вазов въплъщава в своето литературно творчество народния подем на възрожденската епоха, жизнената философия на дома и семейството на чорбаджи Марко, светът на българското самосъзнание у преспанци притежава странната и мрачна красота на една архаична, патриархална епоха, оставила ни в наследство строга монументална и сурова нравствена вселена, едно залегнало дори в подсъзнателните слоеве на психиката чувство за принадлежност към рода, към неизчерпаемата природа на народностния дух.

Талев изследва българската душевност по нов начин, различен от художествения метод на Иван Вазов. Той се задържа продължително в затвореното пространство на родовата драма. На Вазов е достатъчен един том, за да предаде и битовата атмосфера, и любовните вълнения, и коварството, дори апогея и гибелта на въстанието. На Талев не са достигнали дори четири публикувани тома. Той пише не само епопея, а и подробна домашна сага, която изгражда историята на един народ чрез личната психологическа драма, изживявана от всеки отделен герой, чрез съединяването на индивидуалните страдания и просветления в един колективен порив към свобода, към историческото утвърждаване на българския дух. Железният светилник представлява един успешен и полезен за просветения читател опит за аналитично изследване /макар и проведено с художествени средства/, за постигане на задълбочен психологизъм, който не само ни запознава с рационални изводи относно народопсихологията и културата ни, но ни кара да почувствуваме очарованието, да станем съпричастни на вибрациите, извършвани от българското начало в нас самите.

Историко-събитийното и семейно-родовото начало в романа са поставени в художествено единство чрез изображението на съдбата на три поколения от едно семейство като единство на единното народностно битие, приемствеността на традициите.

Димитър Талев демонстрира своя изключителен талант на майстор характеролог, вникващ в сложната интимна мотивировка на човешкото поведение, но и в същото време успява да представи индивидуалната човешка съдба като част от историческата съдба на народа: Аз искам да проникна в най-сложните психологически състояния на човека, в най-дълбоките гънки на живота. Железният светилник се нарежда сред образците на съвременната българска белетристика, очертаващи процеса на интелектуализация в нея. Персонажите на романа са изградени като монументални характери, изразяващи конкретни социални и културни типове на своето време, но са фино индивидуализирани, вписани в естествената среда, придобили плът, кръв и самостоятелна логика на поведение. подходяща техника за достигането на тази литературно-естетическа цел предоставят на писателя формите на двугласно слово: раздвижената структура на вътрешния монолог, редуването на гласовете - носители на личностен смисъл, диалогът автор-герой. Талев разгръща своеобразно разноезичие, предаващо гласово-интонационното богатство на романа и експониращо епичното съдържание в една драматична плоскост.

Едновременно с това Димитър Талев остава верен на традициите, създадени от класическата повествователна проза. Подобно на Вазов той успява майсторски да въплъти мащабните исторически идеи, художествената интерпретация на каскади от събития, значително превъзхождащи мащабите на едно или две поколения в конкретните измерения чрез които историческото битие на народа се реализира като народно съществуване. Така той актуализира историческите тенденции, конкретизирайки ги чрез битовия колорит, практическите нрави и народопсихологията на пресъздаваната епоха. В романтичното възвеличаване на изконни народни добродетели, съхранили българското име в мрачните векове на робството се проявява определена близост между Димитър Талев и Йордан Йовков. И за автора на Железния светилник, и за създателя на Старопланински легенди, дълбочината на народната традиция, ценностите, утвърдени от българския народностен дух, представляват източник на художествено