Устойчиво развитие на образованието

В България в продължение на дълъг периоди от време, с променлива сила и ефективност, тече собствен специфичен и противоречив процес на реформиране на образованието, който, въпреки многото позитивни резултати, като цяло създаваше в обществото усещане за несигурност и тревожност.

След 1989 г. този процес беше усложнен от крайно необходими преобразования в юридическата база главно в областта на висшето образование, които очевидно имаха позитивен ефект спечелена беше автономия на университетите от държавата, легализирано беше частното висше образование, увеличи се рязко броя на студентите, извърши се цялостна диверсификация в специалностите, дисциплините и методите на преподаване, в оценяване, в получаването на степени и дипломи. Общата цел бе българското висше образование бавно да се придвижва към световните академични стандарти. и въвеждането на тристепенното образование /бакалавър, магистър и доктор/, премахването на абсурдната паралелност на държавната поръчка и на платеното образование могат да се посочат като положителни примери на това движение. При този процес обаче се наблюдаваха и редица отрицателни черти, които спъваха българското образование по пътя му на устойчиво развитие.

Пакетът от рестриктивни законови, нормативни актове, административни мерки всъщност засягаше по - скоро симптомите, а не самия дълбинен процес на трансформация на образованието. Подобен подход повтаря стара грешка на българската образователна политика всички предложения и наложени модели на стандартизация, оценяване и контрол да са насочени към входа и