УСТНА КУХИНА

Устната кухина (cavum oris) е началната част на храносмилателната система (фиг. 159). Тя заема почти цялата долна част на лицевия череп, като се отваря навън посредством устната цепка. Съставена е от две части: преддверие (vestibulum oris) и същинска устна кухина (cavum oris proprium).

Преддверието на устната кухина при затворена уста представлява цепнатовидно пространство, ограничено отпред от горната и долната устна, отстрани от бузите и назад от горната и долната зъбна редица и венците. Със същинската устна кухина при затворени челюсти се съобщава чрез междузъбните цепнатинки и пространството зад последните зъби.

Устните (labia oris) са мускулно-кожно образувание. Отгоре горната устна се ограничава от бузите посредством бразди, които се спускат от крилата на носа към всеки ъгъл на устата. Отдолу долната устна е ограничена от една напречна бразда. Встрани двете устни се свързват и преминават една в друга, като образуват ляв и десен ъгъл на устата.

Отвън те са покрити с кожа, а отвътре с лигавица. Частта между кожата и лигавицата се нарича преходна част и по своя строеж наподобява лигавицата с тази разлика, че притежава рогов слой и е богата на мастни жлези и нервни окончания, поради което устните са много чувствителни. Лигавицата на устните е богата на слузни и слюнчени жлези. Тя преминава върху венците на горната и долната челюст и по средата образува две юздичкигорна и долна. Вътрешността на устните се изгражда от напречно набраздени мускули, които се отнасят към групата на мимическите мускули.

Бузите имат същото устройство, както и устните. Като премине върху горната и долната челюст, лигавицата заедно с лигавицата на устните се прикрепва неподвижно за надкостницата и образува венците. За разлика от устните бузите са бедни на нервни окончания.

Зъбните редици се разполагат между преддверието и същинската устна кухина.

Зъбите (dentes) служат за механично раздробяване на храната в устната кухина. У низшите гръбначни и някои бозайници всички зъби са устроени по един и същ тип, а у повечето бозайници и човека те имат различна форма. Филогенетично с оглед изменящите се функции на дъвкателния апарат зъбите са се сменяли с нови, което намира отражение в сменянето на зъбите при човека. Сменянето на зъбите у низшите гръбначни става многократно през целия живот, а при човека само един път. Човек се ражда с частично заложени зъби, които се развиват и започват да се появяват обикновено през 6-ия месец от живота и израстват до две и половина годишна възраст. Тези зъби се наричат млечни. Тяхното число е 20 или на всяка челюст по 10. Зъбната формула при млечните зъби има следния вид: . 6 -7 годишната възраст те се подменят с постоянните зъби. Възрастният човек притежава 32 зъба по 16 на всяка челюст. По форма те се делят на: резци 4 отгоре и 4 отдолу или по 2 във всяка челюстна половина; кучешки зъби по 2 на всяка челюст; предкътници по 2 на всяка челюстна половина, и кътници по 3 на всяка челюстна половина. Разположението на зъбите при човека се означава със следната формула: Хоризонталната линия разделя горната от долната челюст, а отвесната разполовява горната и долната челюст на лява и дясна половина.

Зъбите са разположени върху горната и долната челюст в специални за тях зъбни кухинки алвеоли. Всеки зъб се състои от коронка (corona dentis), шийка (collum) и един или няколко корена (radix) (фиг. 160). Коронката е видимата част на зъба, а шийката и коренът не се виждат поради това, че шийката е обхваната от. венеца, а коренът е поместен в костната кухинка.

Основното вещество, от което са изградени зъбите, се нарича д е н т и н. В областта на коронката дентинът е покрит от тънък пласт извънредно твърдо вещество емайл или глеч (substantia adamantina), а в областта на шийката и корена от тънък слой костно вещество, наречено цимент. Вътрешността на зъба в областта на шийката и коронката се заема от кухинка (cavum dentis), която към корена се стеснява и продължава в тесен канал, който завършва с отвор на кореновия връх. В много- кореновите зъби всеки корен притежава канал, свързан с общата зъбна кухинка. През отворите на кореновите канали навлизат кръвоносни съдове, нерви и съединителна тъкан, които изпълват зъбната кухинка и образуват зъбната пулпа (pulpa dentis) (фиг. 161).

Същинската устна кухина (cavum oris propria) се загражда отпред и отстрани от зъбните редици, отгоре от твърдото и мекото небце, а отдолу от горните подезични мускули, които образуват пода на устната кухина. Назад тя се съобщава с гълтача посредством стеснен отвор наречен провлак (isthmus faucium). В нея е поместен езикът, чиято горна повърхност при затворена уста се допира до небцето, при което устната кухина представлява цепнатовидно пространство.

Небцето (palatum) е съставено от две части. Предната, по-голяма част покрива предните две трети от устната кухина и притежава костна основа, поради което се нарича твърдо небце. Костната основа се изгражда от