6 АПРИЛ 885 г. УСПЕНИЕ НА СВЕТИ МЕТОДИЙ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКИ, АРХИЕПИСКОП НА ПАНОНИЯ

Времето, което тече неудържимо с вечно движение, повлича и отнася всичко съществуващо, за да потъне то в пропастта на забвението - както събитията, недостойни да задържат вниманието, така и тези от тях, които са велики и достойни за паметта. Или както е казано в трагедията, то (времето) ражда скритото и открива открито.

Анна Комнина

Свети Методий е светец на Източноправославната и Католическата църква, личност с изключително значение за цялостния исторически път на Европа. Най-важният извор за неговото интелектуално присъствие в духовната съкровищница на историята е Пространното му Житие, написано в края на Х в. от Свети Климент Охридски. Други книжовни извори, в които се говори за Св. Методий са: Пространно житие на Кирил, създадено във Велика Моравия преди 882 г., Службата за Методий от Константин Преславски, Похвално слово за Кирил и Методий, Проложно житие на Кирил и Методий, написани от Кирило - Методиевите ученици, Пролог към Небеса от Йоан Екзарх, Проложно житие на Методий, създадено в България през Х в., Истинная повест, сътворена от архиепископ Теофилакт, чешкото житие на Св. Църха и Страхота от втората половина на ХV в. и пр. Ценни сведения се съдържат в някои ранни латински извори от Х в.: Поменик от Райхенау, Послания на папа Йоан V (872-882), Италианска легенда и Залцбургски меморандум. За дейността на Св. Методий говорят и някои по-късни съчинения с чешки, унгарски, немски и хърватски произход н-р Кристианова легенда (Х в.), Моравска легенда (между Х-ХV в.), богословският трактат на марошварския епископ Гелерт (980-1046) върху първите три стиха от глава 3 на библейската Книга на пророк Даниил, Beatus Cyrillis (XI-XII в.), Quemadmodum (XIVв.), Diffundente sole (XIII-XIVв.), Чешка хроника на Козма Пражки (1045-1125), Хроника на Презвитер Магнус, каноник на манастира в Райхсберг, Хрониката на сплитския архидякон Тома и др. В някои византийски творби са предоставени частични данни за Св. Методий - н-р Дюканжовия списък, (Х в.), Пространно житие на Св. Климент Охридски (Х-Х в.) и Кратко житие на Св. Климент Охридски (Х в.).

Методий е монашеското име на славянския Апостол. Според Архиепископ Теофилакт - автор на Истинная повест Методий, след като изучи Светото Писание стана войник. Той беше смел и много достоен; затова стана известен и в царския двор. Неговите способности не остават незабелязани от знатните солунчани, а византийският император го назначава за управител на славянско княжество, включено в състава на Византия областта Стримон, намираща се на север от гр. Солун.

В глава 2 от Житието на Методий се казва: Като че ли предвиждаше, бих казал аз, че ще го изпрати за учител и пръв архиепископ на славяните, та да изучи всичките им обичаи и постепенно да ги обикне. В Похвално слово за Кирил и Методий се подчертава: Цъфтейки с мъдрост като благоуханно цвете, беше обичан от всички управници. В беседите си се представяше като Соломон, привеждайки чудни притчи, поучения и въпроси... и като служеше добре на всички беше като крилат. На война беше страшен като Самсон, Гедеон и Иисус Навин. Според Проложно житие на Методий: от младини младежът беше мъдър и силен телом. След този период