Усещането за свобода в творбата Потомка

Стихотворението Потомка от Елисавета Багряна е написано през 1925 година време, когато ролята на жената в обществения живот е била незначителна и ограничена. Жената е пазител на дома,семейството и родовите ценности. С творбата Потомка,а и с целия цикъл Вечната и святата Е.Багряна разкрива възвишения и свободолюбив дух на жената,като я представя в друга светлина,непозната за тогавашния свят.

Героинята от стихотворението е силна и смела,готова да следва своите мечти и да се бори за щастието си.Нейната воля и свободолюбие се разкриват в дързостта и откровеността на поривите й.Преосмислянето на родовата връзка налага основния конфликт в творбата и прави антитезата основен похват за изграждането й. "Потомка" на Елисавета Багряна е творба-образец именно за вътрешно противоречивата приемственост на "новите" гласове спрямо едно духовно наследство, мислено като традиция. Стихотворението е изградено по схемата: теза-антитеза-синтез - композиционна метафора на неспокойната в себе си традиция, на излизащата отвъд себе си приемственост.

Творбата започва с отрицание паметта на героинята не е съхранила никакви портрети,книги,завети.Още първите две строфи на стихотворението карат читателя да почувства бунтарското настроение на лирическата героиня.Един контраст създава представа за нетрадиционните нравствени ценности в нейния духовен живот.Този контраст получава най-ясен израз в противопоставянето на глаголите знам и усещам.Героинята не знае своето минало,тя го усеща.Отхвърля сигурното,но хладно знание.Нейната съдба е да бъде неспокойна,непокорна.Едновременно с глагола усещам в текста се появява образът на кръвта.Чрез него се изгражда представата за едно странно родство,което не може да бъде вписано в архиви,фамилни книги и документи.

Кръвта е тройно определена древна, скитническа, непокорна,както и със следващите два стиха:

Тя от сън ме буди нощем гневно,

Тя ме води към греха ни пръв.

Лирическата героиня принадлежи на иконно българското.В нейните чувства нахлуват неспокойствието и неудовлетвореността.Те я карат да се буди нощем,посред сън,да търси непрекъснато,да преоткрива света.Героинята също има чувството,че нещо в кръвта й я води към библейския първороден грях,което говори за жаждата й за знания и самостоятелност.

Лирическата героиня е дръзка,непокорна и смела в мечтите си.У нея живеят стихиите на водата и вятъра.Тя обича да странства,да опознава нови земи и