Фитоценоза

Има различни определения на понятието фитоценоза. Като цяло те се свеждат до следното: Всяка конкретна група растения заемаща определено пространство и еднородна по външност, флористичен състав и по екологичните особености на съществуване. Някои влагат в определението и условието да има взаимодействие между компонентите на това съобщество. Това може лесно да се наблюдава например в една гора, където има ясно влияние на дърветата върху тревите. От друга страна тревите също пряко или косвено влияят върху дърветата. Но пустинните фитоценозите често се състоят от един или няколко вида, които на десетки квадратни километри разстояние се разполагат на туфи или отделни храсти, отдалечени на 10-15 м един от друг и между които няма видими взаимоотношения. Въпреки това ние трябва да приеме, че това е една фитоценоза защото тя има свои граници и се е формирала, така че да отговаря на конкретните особености на средата. Това разположение цели максимално да ограничи конкуренцията между растенията за вода и хранителни вещества, които са така оскъдни в пустинята.

Тук стигаме до втория въпрос за ГРАНИЦИТЕ НА ФИТОЦЕНОЗИТЕ. В някои от случаите те са ясно видими напр. гора тревисто съобщество. Когато границите на фитоценозите са ясни и известни ние можем да КЛАСИФИЦИРАМЕ тези фитоценози. Науката КЛАСИФИКАЦИЯ НА РАСТИТЕЛНИТЕ СЪОБЩЕСТВА ИЛИ СИНТАКСОНОМИЯ търси конкретните фитоценози в природата. В други случаи това не е така. Напр. имаме склон по който се разполагат тревисти съобщества. В основата на склона те се състоят от по влаголюбиви видове. По нагоре те се заменят от по сухоустойчиви, а на върха на склона се появяват изцяло сухолюбиви видове. Колкото по-плавен е този преход, толкова по-трудно може да бъдат установени границите между различните фитоценози. Проучванията на руския учен Раменский в началото на 20 век показват, че всеки един вид трева има свои екологичен максимум, оптимум и песимум спрямо един или повече фактори на околната среда. Съобществата се променят в зависимост от съвпаденията на тези оптимуми на различните видове. Раменский отрича съществуването на конкретни фитоценози тъй като не може да установи техните граници. Според него и негови последователи растителността на Земята представлява един непрекъснат и плавно изменящ се КОНТИНИУМ. Науката, която изучава раззположението на видовете в този континиум се нарича ОРДИНАЦИЯ и в началото се е приемала за противоположна на КЛАСИФИКАЦИЯТА НА СЪОБЩЕСТВАТА или