УРОЦИТЕ НА НЕНО И НЕНОВИЦА И ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ТЯХ

СПОРЕД ВТОРА И ТРЕТА ГЛАВА

В повестта Маминото детенце Любен Каравелов разкрива непоправимите последици от погрешното, безодговорно възпитание от страна на нехайни за бъдещето на детето си родители. Резултат от това възпитание е един пропилян и недостойно изживян живот.

Във втора и трета глава на повестта писателят представя Нено и Неновица като родители, с конкретните им ироци, които дават при възпитанието на сина си.Самовлюбените и бездуховни чорбаджии приучават Николчо да живее в сянката на собствената си доволност, да обича единствено себе си. Още от детството му внушават чувство за безнаказаност. Според тях синът им трябва да се стреми към материалното, а не към духовното.В резултат на това възпитание чорбаджийския син израства като младеж, в чието поведение се налагат лъжата, грубостта, страстта към гюловицаша и безотговорността към семейството.

Макар че заглавието на повестта насочва към личността на Николчо, тя не започва с неговата история, а писателят представя семейството, в което расте маминото детенце. Николчо е син на Нено и Неновица и причина за всичко, което се случва в неговия живот са уроците, които му дават и многото прилики в техните характери.

За оформяне характера на чорбаджийския син голяма роля има личностния пример на родителите. Техният живот преминава в леност и бездействие, изолираност от обществото. Докато навън кипи радостен труд , то Нено и Неновица дремят под сянката, безразлични на всичко наоколо. Чорбаджийското семейство живее на чужд гръб и прекарва дните си в безсмислени разговори. Монотонното всекидневие на двамата съпрузи писателят изобличава във втора глава чрез краткия им диалог под крушата. Репликите в него са кратки, сякаш представляват издишване, изклокване на вулкан: - Горещо ли ти е ?- попитал Нено.

-Горещо ми е .- отговорила Неновица.

-А поспа ли?- попитал Нено .

-Проклетата горещина не ми даде да заспа- отговорила Неновица.

Бедният по съдържание разговор е блестяща характеристика на умствената и духовна ограниченост на Нено и Неновица. Чрез него се затвръждава представата за тях като примитивно мислещи хора. Проблемите , които ги вълнуват са свързани с горещината, големия кестен и ползата от него.Докато казанлъчани се радват на майското слънце, то затлъстелите чорбаджии се чувстват като мъченици:...Мазното тяло на чорбаджията изпущало голямо количество пот.

Уморени от тия важни разговори, двамата съпрузи щастливо захъркали под сянката, не искайки да знаят за хората, които се трудят в гюловите им градини под лъчите на майското слънце.

В контраст с тяхното бездействие е поведението на слугата Иван, който съвестно изпълнява шестте заповеди на чорбаджията. Писателят използва този похват, за да подчертае още веднъж леността на казанлъшкия богаташ.

Преди да въведе главния герой- маминото детенце авторът представя двамата съпрузи с тяхната ленивост, отпуснатост, бездуховност, за да обогати представата на читателя в каква семейна среда расте и се възпитава чорбаджийския си

Във втора глава Любен Каравелов представя Нено и Неновица като родители- съдии по време на произлязлата живописна сцена с Нищото, която нарушава дрямката на съпрузите. Когато разбира, че е измамен, чорбаджийският син се нахвърля с груби думи върху слугата, наричайки го цигански тъпан и магаре. Повелителните глаголи качи се , набери, дай, чакай показват господарското самочувствие на маминото синче. От последното изречение на обвинителната му реч към Иван : В твоята глава, казва татко, мътят яребици се усеща влиянието на Нено като възпитател на сина си.