Увод

Мениджмънтът на 21-ви век ще бъде насочен към усъвършенстване на системите за създаване, запазване и пълноценно използване на знанията в организацията. Новото направление в теорията на управлението, което започва от задачата за оптимално изследване на интелектуалния потенциал на сътрудниците, се развива най-бързо през последните петнадесет години. Днес системите за управление на знанието са неделима част от информационните технологии. Всяка организация се нуждае от интелектуална, изчерпателна и проста за използвани система, чрез която да се придобиват нови знания, да се управляват запасите от натрупани знания и да се осигури постоянен достъп до тях.

International Data Corporation оценява разходите за консултации по управление на знанието през 2002 г. на $3.4 милиарда само за САЩ. На пазара се появяват все повече компании, които предлагат консултации в тази област и реализират огромни приходи. Все повече корпорации, от друга страна, инвестират в собствени отдели и системи за управление на знанието.

Откриването, поддържането и използването на таланта на сътрудниците и служителите се превръща в основен потенциал за развитието на съвременните организации. Все повече учени защитават тезата, че бъдещото конкурентно предимство ще се основава на бързината на организацията в процеса на самообучение. Решаващ фактор ще бъде наличието на организационни механизми, които да гарантират бързината и ефективността на използването на интелектуалния потенциал.

В обществата, в които доминира информационната технология, под знание обикновено се разбира интелекта, който се използва в работата. Акцентът се слага върху полезността, а не върху наличието на знание. Продуктивни от гледна точка на организацията са тези знания, които са придобити в практическия опит и се използват в работата или се интегрират при извършване на конкретни трудови действия.

Най-съдържателното и популярно определение на знанието е дадено много преди индустриалната революция от сър Френсис Бекон (1561 1626): знанието е сила. Странно съвременно звучи това определение в наши дни, когато се говори вече за информационна умора. Обкръжени сме от такива грамадни обеми информация, че не можем да я използваме. Системата за отсяване на полезния опит, пренасянето му в рамките на организацията и предаването му на следващите поколения се превръща в носещ механизъм на самообучението и източник на вътрешно развитие. Организациите, които съумяват да използват пълноценно наличната информация и получените в процеса на работа нови знания, си осигуряват трайно конкурентно предимство.

На знанието като на обект на управлението се гледа по-широко от понятието за информация за неща и събития, продукти или процедури. Знанието като елемент на организацията е съвкупност от знанията как, кой, какво, защо и кога. Знанията имат явен и неявен вид.

Неявните знания се изразяват трудно. Често се свеждат до интуиция и не могат да бъдат обосновани чрез опит или навици. Неявните знания могат да имат както отделните хора, така и групите.

Явните знания се изразяват лесно чрез данни, съобщения, думи, числа. Те са систематизирани и закодирани, следователно лесно се поддават на обработка и съхранение. Това обикновено става чрез различни системи за документооборота, база данни за управленските информационни системи, HTML-файлове и т.н.