Управление на кредита, парите и пазарните ценни книжа във фирмата.

Характерно е, че 1.Сделките включващи кредита са свързани с множество уговорки и специфични особености. 2.Фирмите може да използват парична отстъпка, която представлява намаление на стойноста на предоставените стоки в зависимост от своевремеността на плащането. 3.Паричните отстъпки много често са много големи. 4.Всяка фирма, която отложи плащането след определена дата печели по-евтин заем, но уврежда репутацията си на кредитоспособна. 5.Условията на продажбата фиксират цената за копувача и Лихвения % удържан от кредита. 6.За стоките, които се купуват периодично, не е удобно да се иска отделно плащане за всяка доставка. 7.При стоки, подложени на сезонни колебания, производителите обикновенно насърчават клиентите към по-ранна доставка като им разрешават забавяне на плащанията до настъпване на сезона.

В условията на пазарното стоп-во, когато фир-те трябва да се съобразяват с конкуренцията и риска, повечето от сделките за продажба включват и кредита. В случай, че практиката е голяма и не се предвижда отстъпка, то от клиентът може да се иска да подпише запис на заповед.

При повечето от сделките обаче продавачът се стреми да се осигури на всяка цена плащането.

Възможностите могат да бъдат: 1.Ако фир-та желае пълна отговорност от страна на клиента, най-добре е да си я осигури преди плащането на стоката. 2.Ако фир-та очаква клиентът по някаква причина да има нужда от кредит, той може да се споразумее със своята банка тя да акцептира срочната трата. 3.Фир-та износител, която се нуждае от по-голяма сигурност за плащането, може да се договори с клиента за неотменим акредитив. 4.Фир-та продава продукция на клиента, който се оказва неспособен да плати.

Решение на проблема може да даде използването на т. нар. условна продажба, при която правото на собственост остава в продавача до окончателното разплащане.

Кредитния анализ е процес на определяне на вероянтоста за отказване на на кредит на клиента, който включва 2 етапа: събиране на информация за клиента; и определяне на кредитоспособността му.

Съществуват няколко начина, по които фир-та може да разбере дали клиентът и носи риск. Тя може да се допира домениджъра по събиране на вземанията, до специализирана агенция, кредитно бюро, банка или някой друг финансов посредник.

Във връзка със сериозния кредитен анализ повечето кредитори използват т. нар.кредитна точкова система, като си служат със специални за целта показатели. По принцип системата се позовава на 5 кредитни точки: характер, капацитет, капитал, допълнително обезпечения и условия. Кредитната точкова система е ориентир, даващ информация за кредитоспособността на клиента-ориентир, на който може да се разчита, но който в никаккъв случай не трябва да е решаващ, когато се вземат кредитни решения.

Ако са определени условията на продажбата, решено е да се продава по открита с/ка и е установена процедура по оценка на вероятността за издължаване, следващата стъпка е да се вземе решение за отпускане на кредит. Кредитните решения зависят от броя на поръчките и доставките. Ако поръчката е само една, фирмата може да откаже кредита, като по този начин нито печели, нито губи. По-важно е обаче ако се отпусне кредит. Фирмата ще предложи кредит, ако очакваната печалба от отпускането на кредит е по-голяма от очакваната печалба при отказ на кредит.

На кредитен анализ не се подлага всяка поръчка, а само големите и съмнителни заявки. Кредитната политика на всяка фирма е ориентирана към привличане и задържане на повече клиенти. Във връзка с това пренебрегването на повтарящите се поръчки не е правилно особенно като се знае, че главна причина за предлагане на кредит е стремежът към привличане на добри и редовни клиенти.

Вземането на кредитните решения трябва да се съобразява с някой общоприети правила: 1.Максимизирането на печалбата-налице са 2 ситуации: а/Фирмата получава допълнителни приходи от продажбата в пълен размер, намалени с разходите; б/фирмата не получава нищо и губи извършените разходи. 2.Съсредоточаване на усилията в/у несигурни вземания. 3.Определяне на кредитния риск (КС): КС=[(D*MS-SC)(1-p)-p*CVC]/CVC, където: D-сконтов%; MS-месечни продажби; SC-р/дите по обслужването на кредита; р-вероятността за плащане на дълга; СVС-парична ст-ст на кредита. 4/Оценка за перспективите.

Важно значение за кредния мениджър е да води регистър на извършените плащания за всеки период, като се има предвид, че: 1.Когато клиентът изостава с плащанията, обичайната процедуре е да му бъде изпратено извлечение от с/ката. 2.Неплатежоспособния клиент може да търси облекчения чрез иск за обявяване на банкрут. 3.Винаги съществува потенциален конфликтм/у интересите на отдела за събиране на вземанията и отдила за продажбите. Последният се интересува от броя на купувачите, а първият от тяхната платежоспособност.

По принцип големите фирми по-лесно се справят с управлението на вземанията по търговските си кредити.

Това се дължи на фактът, че: съществуват възможности за обощаване и обработване на информацията; могат да се реализират потенциални икономии при водене на регистрите, изготвяне на с/ките и т.н.;

Събирането на дълговете е специфичен бизнес. Обикновенно системата на факторинга насочва вниманието към дадена банка, която ще прави услуга на фирмата.

Във финансовия мениджмънт е утвърдено виждането, че споразумението за факторингова услуга подпомага събирането на вземанията и застрахова фирмата с/у лоши дългове. Специално факторингът в областта на търговския кр-т е известен като подежен факторинг. Факторингът, осигуряващ събиране на вземанията, застраховане и финансиране се нарича се нарича традиционен.

В теорията и практиката може да се срещне и т.н. ресурен факторинг, който се използва от фирмите, застраховани от просрочие на с/ките.

В случай, че фир-та се нуждае от помощ при събиране на вземанията и желае само да се защити от лоши дългове, тя може да прибегне до услугите на т.н. кредитно застраховане.

Управлението на парите във фир-та е част от управлението на оборотните активи. Обикновено то включва 2 основни операции: формите на баланса на оборотните пари и контролиране на баланса. Това формиране и контролиране на баланса изисква: 1.Фиксиране на основните изисквания на управлението на оборотните пари; 2.Определяне на разликата м/у плащанията и постъпленията; 3.Оценка на сигурността на паричните постъпления; 4.Използване на текущи капитали, което по принцип е изражение на включването на привлечените краткосрочни капиталивъв формирането и управлението на оборотните пари.

Рационалното управление на парите във фирмата изисква използване на техника и модели за определяне на оптималния среден паричен баланс, точката на спадане на паричния запас.

Сигурността на паричните потоци е свързана с определянето на оптималното равнище на оборотните пари

-равнище, при което паричния запас не изисква нито продажба, нита покупка на пазарни ц.к.

Характерно е, че подобна техника за регулиране на паричния запас оперира с 2 типа цени, свързане с равнището на балансите на оборотните пари цени на сделките и реални цени. Цените на сделките се определят в съответствие с търсенето и предлагането на пазарни ц.к. Те включват продажбата на пазарни ц.к. Те включват р-ди за времето и усилията на финансовия менър за осъществяване на сделката, канцеларски разход и брокерски такси.