*Фиксирането на бъдещи предимства. Възможно е понякога договора да се включи клауза, предвиждаща ценната книга, която закупена, автоматически да печели допълнителни предимства, кои може да бъдат отпуснати на кредиторите при следващи емисии.

*Данъчният имунитет, който всъщност е най-търсената привилегии

2.2. Стабилност на държавните ценни книжа

Сигурността на ценните книжа по държавния дълг е традиционна. Тя е свързана със специалния характер на сделките, които наподобяват сделките с недвижими имоти (дълготрайни активи) според правилата на гражданското право. Тя се дължи на трайността (вечността) на държавата и на принципа, че държавата като цяло се смята за почтен участник в сделката. Практиката обаче показва, че сигурността на ценните книжа не е пълна и че кредиторите искат допълнителни гаранции срещу смущения в управлението, обезценката на парите и предварителното изплащане на заема. На тази основа е характерно, че:

*Гаранциите срещу смущенията в работата на правителството могат да бъдат реални или персонални. Реалните гаранции намират израз в предназначението на една определена част от ресурсите за обслужване на заема. Тази система, която често се практикува в миналото, днес почти не се използва. Обикновено след война държа"! вата може да откаже заделянето на специални ресурси за обслужване дълга с оправданието, че възстановяването на икономиката е по-важна задача. Заделянето на специални ресурси за обслужването на заема в случая ощетява сериозно финансовия суверенитет на държавата. При положение че подобни предимства са свързани със заем, емитиран в чужбина, контролът на страната заемополучател върху ресурсите, предназначени за гаранция на заемодателя, засягат и независимостта на страната.

Персоналните гаранции се предоставят от дадена чужда държава или от дадена банка, които поемат ангажимента да осигурят обслужване на дълга, при положение че държавата заемополучател има затруднения. Неудобството на тази система е в това, че подчертава слабостта на държавния кредит, поради което почти не се използва, особено при международните заеми. В същото време е характерно, че при вътрешните заеми тези гаранции са илюзорни, тъй като кредиторите на практика не разполагат с никаква възможност да ги използват, а и нямат сили да се противопоставят на държавата. При заемите, емитирани в чужбина, тези гаранции носят щети на държавната финансова система. Това се дължи на обстоятелството, че запазването на суверенитета на държавата в интернационален план днес почти не позволява използването на сила за принуда на страните да спазват своите финансови ангажименти. В този план специалните гаранции, свързани с определени заеми, не са сериозна тема в съвременните държавни финанси. Рисковете за кредиторите намаляват значително тогава, когато емисиите на държавните заеми се правят с клауза за загубите на капитали от паричната обезценка.

*Гаранциите срещу паричната обезценка са един от най-силните аргументи на държавата тогава, когато се опитва да убеди икономическите агенти да участват в подписка за заеми, която е почти безрискова. Всъщност рискът "парична обезценка" е най-сериозната перспектива за кредиторите. Този риск почти отпада през XIX век поради стабилността на парите. При съвременните условия обезценката на парите е хроническа и трудно обратима. По тази причина е почти невъзможно да се сключват заеми без гарантиране на заемодателите срещу намаляването на покупателната сила на парите. Обикновено системата за гарантиране на кредиторите срещу паричната обезценка се състои в индексиране както на капитала (главницата), така и на лихвата по заема. Индексацията се осъществява в такива измерения, каквито се предполага, че ще добие намаляването на стойността на парите, както за времето, от което започва плащането на лихвите, така и за падежа на заема.

Първото решение в тази област е емисията на заема в някоя

чуждестранна парична единица, която обикновено се счита за по-стабилна от националните пари. Има сделки, при които заемът се обезпечава със злато. Не са редки случаите, в които индексацията се прави на базата на пазарния курс на ценните книжа. Това е така, защото промените в стойността на парите се отразяват върху пазарния курс на акциите, които всъщност са изражение на собственост върху реални активи (промишлени инсталации, търговски съоръжения). По правило курсът на акциите се покачва с покачването на

цените на реалните активи.