Управление на човешките ресурси

Управлението на човешките ресурси е положено още в началото на 20 век от Фредерик Тейлър и в последствие се разработва на индустриално равнище. Всички подходи , инструменти в УЧР имат валидност за всяка фирма, независимо от отрасъла, сектора, която фирмата обединява дейността на хората. Още УЧР е основна функция на управлението на организацията в неговата най-обща интерпретация, то се свежда до управление на хора в трудовия процес за да се постигнат целите, които си поставя организацията. понятието УЧР дълго време се е използвало н САЩ, като алтернатива на управлението на персонала. Освен това се характеризира като дейност на ръководителите на съответните равнища на управлението на хората в трудовия процес. Осъществяването на тези дейности, изисква тези специалисти да притежават технически умения, за планиране, набиране, подбиране , заплащане, квалификация, израстване, назначеване и освобождаване на работниците и служителите в организацията, за подготовка и водене на колективни преговори със съответните организации на служителите. УЧР може да се определи като система принципи, методи, средства, правни норми, правила, критерии, изисквания, стандарти, процедури, политика, планове и програми за формиране и използване на човешките ресурси в организацията съответствие с нейните непосредствени интереси и стратегически цели. От гл. точка на системния подход всяка фирма се структорира по различни принзипи.

ЕЛЕМЕНТЕН СЪСТАВ:

Чрез съчетаване на трите групи елементи в фирмата се търси протичане на произ. процес, който да осигури производството на продукта, който ще се продава на пазара. Оръдията на труда и предмета на труда са веществени елементи, а работната сила - личностен елемент. Поведението на всеки елемент при протичане на производствения процес е строго определено детерминирано. При човешките ресурси трудовата дейност на хората те използват и оползотворяват в различна степен своя потенциал. Поведението на хората при протичане на производсвения просес е