Забравена парола?
Начало на реферати

Управление и разпореждане с общи и лични имущества на съпрузите


Управление и разпореждане с общи и лични имущества на съпрузите.


Започваме с общото имущество. Уредбата е в чл. 22 СК. Необходимо е да си припомним понятията. ВС с решение от 1971 година е изяснил понятието "разпореждане" така: това са действията, с които се прехвърля собствеността върху вещ или се прави отказ от собственост. Към действията на разпореждане се причисляват и тези действия, с които се обременява трайно една вещ - залог, ипотека. Всички останали действия са действия на управление - те са насочени към запазване, поддържане и използване на имуществата.

Според СК съпрузите имат равни права на владение, ползване, разпореждане и управление върху общите вещи и права върху вещи. Докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с дяла, който би получил от общото имущество при прекратяване на имуществената общност. Действия на управление относно общите вещи и права върху вещи може да извършва всеки от съпрузите.

От горното виждаме, че съпрузите имат равни права, но тези равни права се упражняват по различен начин, що се отнася до управление и разпореждане. Управление може да извършва всеки съпруг сам, понеже тези действия не водят до изгубване или трайно ограничаване на правото. Например, дава се под наем общ имот. От ОП си спомняме, че този, който може да управлява вещта, може да я дава под наем до 3 години За по-дълъг срок трябва да участват и двамата съпрузи. Макар че наемът е действие на управление, това е едно изключение. При действие на управление от страна на единия съпруг се получава ефект на представителство. За разлика от представителството, тук: 1) не е задължително съпругът да действа от чуждо име; 2) при представителството всички права и задължения отиват изцяло в сферата на представлявания, а тук те остават общи за съпрузите. Можем да кажем, че тук е налице едно задължително законно представителство, защото ефектът настъпва и без да е необходимо упълномощяване. От чл. 25 (2) СК виждаме, че за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нуждите на семейството, те отговарят солидарно. Възможно е между съпрузите да не е имало съгласие, но законът предполага съгласие. Това несъгласие ще бъде правно релевантно, само ако е доведено до знанието на трето лице, в случая наемателя. Последиците при това положение ще са същите, както при договаряне без предварително власт.

Разпореждане с вещи и вещни права в режим на СИО.

Правилото е само едно - необходимо е съгласието на двамата съпрузи. Двамата може да упълномощят трето лице, или пък те взаимно да се упълномощят, но при всички случаи трябва да има воля и от двамата. Положението е същото, както и при съсобствеността.

Ако нямаме изрична уредба на случаите, бихме могли да приложим общите правила от ГП или да обявим нищожност, или да разглеждаме случая като разпореждане с чужда право. И приобретателят не може да придобие собствеността. Все пак, ГП не се прилага, защото имаме специална уредба в чл. 22 СК.

Да разгледаме първото правило от (3) на чл. 22 СК. Там е казано, че разпореждането с обща недвижима вещ или право върху такава вещ, извършено от единия съпруг, поражда действие за другия, ако в шестмесечен срок от узнаването, той него оспори по исков ред. Безвъзмездните сделки с движими вещи попадат под същия режим. Но какво значи "... поражда действие за другия съпруг..."? Тя недействителна ли ще е, те. ще има само облигационно действие, а не и вещноправно, значи - унищожаема? Така е в проекта. Другото становище е, че тя у частично недействителна, защото другият съпруг може да я оспори. Третото становище е, че сделката е действителна, но като разпореждане с чуждо право, тя няма вещноправно действие и другият съпруг може да ревандикира вещта, плюс евикция и отговорност на съпруга продавач.

Управление и разпореждане с общи и лични имущества на съпрузите facebook image
Публикувано от: Пламен Георгиев