Твърдост на рудните минерали

В минераграфията под твърдост се подразбира съпротивлението на минерала при механичен натиск. Различават се относителна и абсолютна твърдост.

Относителната твърдост на даден руден минерал в полирания препарат се определя по отношение на твърдостта на другите минерали. Абсолютната твърдост се изразява с някакво число и е константа за рудния минерал.

Други автори (Крейг&Воган, 1983) различават 3 типа твърдост: 1) твърдост на полиране; 2) твърдост на драскане и 3) твърдост на микронатиск.

Твърдостта на минералите е векторно свойство и се колебае в известни граници. основна причина за това са различните примеси и съответно изменението на кристалните решетки.

Някои от използваните методите за определяне на относителната твърдост са:

1) Метод за определяне на твърдостта с помощта на две игли (метод на Бетехтин, 1933). Използват се две игли: стоманена и медна, с които се драска полираната повърхност на препарата ~ под ъгъл от 45. По този начин рудните минерали се разделят на 3 групи:

- минерали, които се драскат и от медна (с твърдост по Моос = 3), и от стоманена (с твърдост по Моос = 5) това са минерали с ниска твърдост < 3;

- минерали, които се драскат само от стоманена игла това са минерали със средна твърдост между 3 и 5;

- минерали, които не се драскат нито от медната, нито от стоманената игла това са минерали с висока твърдост > 5 по скалата на Моос.

По този метод много бързо и сравнително обективно може да се определи твърдостта на рудните минерали. Иглите, обаче, трябва да са винаги остри, а минералните зърна с по-големи размери или да представляват мономинерални агрегати.

2) Метод за определяне на твърдостта с помощта на минерали от Моосовата скала; най-вече за минерали, които не се драскат от стоманената игла (ортоклаз - 6; кварц - 7; топаз - 8; корунд - 9).

3) Метод за определяне относителната твърдост на рудните минерали под микроскоп по релефа за полиминералните агрегати.

Под релеф на препарата в минераграфията се подразбира относителната височина на полираните повърхности на рудни минерали с различна твърдост. При полиране става по-силно изтъркване на по-меките минерали и по-слабо на по-твърдите. По този начин по-меките минерали дават негативен релеф, а по-твърдите позитивен.

Границата между минералите с различна твърдост представлява наклонена повърхнина. Падналите върху нея лъчи се отразяват встрани и като се съберат с отразените от хоризонталните полирани повърхности лъчи, образуват светла ивица (подобно на ивицата на Беке при прозрачните шлифи).

Светлата ивица при движението на тубуса нагоре отива към по-мекия минерал, а при движението на тубуса надолу - към по-твърдия (т.е. точно обратно на Бекеевата ивица - тъй като няма нищо общо с това просветляване).