Структури и текстури на рудите

Структура (С) - пространствено разположение и съотношение на отделните минерални зърна, обусловено от тяхната форма, размери и последователност на образуване (микрониво).

Текстура (Т) - пространствено разположение и съотношение на отделните минерални агрегати, обусловено от тяхната форма, размери и последователност на образуване (макрониво).

Морфологична единица на С е единичното минерално зърно, а на Т - моно- или полиминералният агрегат.

Съществуват междинни понятия - микротекстура (за финозърнести агрегати) и макроструктура (за едрозърнести оброзувания), но те дават само допълнителна информация, без да изменят същността на понятията.

В западната литература Т = С, а С = Т (т.е. всичко е обратно).

Структурата дава последователността на отлагане на минералите (ред на минералообразуване), а текстурата - информация от по-висок ранг (парагенези, стадии, етапи, фази на минералообразуване).

Въз основа на текстурно-структурните изследвания на рудите и минералния им състав се определя генезисът на находищата. Те имат и голямо техноложко значение за избор на технологии за оптималното извличане на съответния полезен компонент, за теоретичните изследвания при определяне на оптималните параметри на различните сплави и др.

N. B.: Много често едни и същи структури и текстури се формират при различни условия и характеризират различни генетични типове руди.

При установяване последователността на минералообразуване (при структурата на минералите) трябва да се отчитат следните белези:

- корозия на един минерал от друг;

- циментация или запълване на пукнатини на един минерал от друг;

- форма на минералните зърна.

Критерии за едновременност на образуване: структури на разпад, всички морфоложки типове прекристализационни структури и структури на отлагане от колоидни разтвори, идиоморфнозърнестата структура и др.

По отношение на текстурите, при едновременно отлагане на минералните агрегати в рудите се получават колоидна, масивна, някои разновидности на впръснатата и петнестата текстура. За последователно образуване се съди по наличие на жилни, бримчести, брекчиеви, геодови, крустификационни и други текстури.

Често, за да се проличи С, се използват реактиви (структурно разяждане на препарата) киселини или основи в зависимост от минерала. По този начин изпъква вътрешният строеж на рудните минерали - срастъци, зоналност, цепителност, деформации и т.н., както и структурата на мономинералните агрегати. Разяждането може да се извърши само по границите на зърната (т. нар. гранично разяждане) или на отделни минерали (т. нар. селективно разяждане).

Има редица класификации за С и Т на рудите. Най-разпространените са тези на Бетехтин (1937), Вахромеев (1950) и Юшко (1979 - в основата й са заложени два признака: форма на зърната и техният генетичен тип).

Най-удобно е структурите и текстурите да се поделят въз основа на генезиса на