Чудомир

Un cadeau

На перона на гарата много народ. Официалните власти воглаве с кмета,

кметът воглаве с цилиндър и букет в ръка, помощникът с бомбе,

околийският с намазани щръкнали мустаци, директорът на прогимназията с

огладен панталон и нова връзка и така нататък. Влакът пристигна, изпухтя

няколко пъти тежко, спря и почна да си изтръсква лулата. Заслизаха

пътници: мъжки, женски, дребни, едри, ниски, високи и високопоставени.

Очите на всички обаче са съсредоточени в специалното купе, с което

пътува гостът на страната ни, големият французки държавник Едуард Ерио.

Ето че и той показва четвъртитата си нашенска глава, месестия нос и

лула, забучена под него.

Гръмнаха музики, ревнаха ура, заредиха се приветствия на френски, на

български, на френско-български и на края една непредвидена на

френско-турско-български. Отгде се беше промушил наш Гачо сергиджията,

не знам, но изтъпанчи се с една грамадна нашарена диня пред учудения

гост и започна:

- Бонжур, мосю Херио! Афидерсинис, ама от мене и моята фамилия ви

поднасям тая скромна диня. Юн кадо, юн петит кадо, сил ву пле! Подарък

за добре дошел! Заповядайте! От все сърце ви я давам. Афидерсинис, с

извинение и пардом.

Ерио благодари, прие подаръка, подаде го на близкостоящия до него,

стисна на Гама ръката, потупа го приятелски по рамото и пое с тълпата

посрещачи за града.

По едно време, гледам, Гачо крачи най-отзад замислен. Настигам го и му

думам:

- Браво, Гачка, браво! Отлично постъпи, много хубаво се отсрами на

госта! Да си жив!

А той клати глава и казва:

- Хубаво бе, даскале, много хубаво, ама както аз мислех, тъй не излезе.

- Защо?

- Защото работата не хвана ръб.

- Как така? Нали си направи ти човещината, какво по-хубаво от това?

- А бе аз че я направих, направих я, ама той не я направи. Там е

всичкото! Бълха ли щеше да го ухапи, ако ми пуснеше в шепата 20-30

франка чужда валута? Аз за едно мерси ли, мислиш, съм помъкнал 16 кила

диня, а?

- А, така ли?

- Тъй, амчи как! Да не мислиш, че за черните му очи съм си зарязал

сергията в туй работно време! Ама работа, ха! Всеки си гледа интереза.

Ама мене Папунекът ме подмами: "Занеси му я, кай, Гачка, подари му я,

кьораво ще падне! Келепир! Аз, кай, когато идва Вандервелд, един грозд

му поднесох, да има, да няма половин кило, и цяла стотарка ми мушна в

ръката." На ти тебе сега едно кьораво! На ти тебе келепир!