УМОРА НА МУСКУЛА

При скелетния мускул признаците на умората са главно два: 1)намаляване големината на съкращението и 2) удължаване времето на съкращението (фиг. 150).

Множество изследвания са показали, че при изолирания мускул умората се дължи на натрупване в него на кисели отпадъчни продукти, главно на млечна киселина, образували се през време на неговото продължително работно състояние. В организма обаче за настъпване на умората решаващо значение има влиянието на ц. н. с.

Руските физиолози Л. А. Орбели и А. Г. Гинецински показаха, че ако след като е настъпила пълна умора на мускулите на задния крайник на жаба, се дразнят симпатиковите нервни влакна, отиващи към същия крайник, работоспособността на уморените мускули значително се възстановява (фиг. 151).

Това явление, известно в науката под името феномен на Орбели Гинецински, се обяснява с обстоятелството, че дразненето на симпатиковите нервни влакна изменя хода на обменните процеси в мускула, в резултат на което работоспособността му се възстановява.

Редица изследвания показват, че в организма умората настъпва най-рано в ц. н. с. Че това е така, показва и следното наблюдение на Ив. М. Сеченов: Ако след продължителна, ритмична работа- на мускулите на ръката, когато вече отчетливо се проявяват признаците на умората и съкращенията са станали много малки и бавни, се дразни с електрически ток в същия ритъм отиващият към тях моторен нерв, съкращенията рязко се усилват и стават по-енергични.

Явленията на умора, които настъпват при мускулна работа на човека, се изучават с помощта на т. нар. ергограф (фиг. 152). Ергографът представлява скрипец с прекарана през него връв, на единия край на която се окачва определен товар, а другият край чрез бримка се залавя за един от пръстите на изследваното лице (най-често за показалеца или средния пръст). При фиксирана ръка и неподвижно свити останали пръсти на ръката под такта на един метроном пръстът ритмично се свива и разпуска, като големината на свиванията се записва чрез писец върху бавно въртящия се барабан на кимографа. Извършената мускулна работа може да се изчисли, като се умножи големината на товара по височината, на която се повдига. Многобройните изследвания, проведени с този метод, показаха, че големината и скоростта на настъпване на умората зависят от редица фактори, по-важни от които са следните: 1. Честотата и силата на дразненията колкото по-често се свива и разпуска даден мускул и колкото повече мускулни влакна се съкращават, толкова по-бързо настъпва умората. Например при интервал между отделните съкращения от 10 сек при условие, че товарът не е много голям, умора въобще може да не настъпи. 2. Големината на товара колкото по-голям товар повдига един мускул, толкова по-бързо настъпва умората в него. 3. Големината на кръвоснабдяването на мускула колкото по-обилно е кръвоснабдяването на работещия мускул, толкова по-голямо количество кисели обменни продукти ще се отстранят и следователно толкова по-бавно ще настъпи умората. Имайки предвид факторите, от които зависи настъпването на умората, ние можем да намерим най-оптималния по големина товар и най-оптималния работен ритъм, при които в съчетание с добрата фи