Умението да водим разговори

1. Същност на разговора

Разговорът е процес на размяна на идеи или информация между хората. Общуването се счита за успешно, когато то постига желаната реакция или отговор от приемащия съобщението. Разговорът представлява тоталния обмен на формална и неформална, вербална и невербална информация, на чувства и усещания при деловата и личната дейност, при който се гарантира изпълнението на основните функции на индивида.

Речта се определя като уникално и универсално средство за създаване и поддържане на отношения между хората. Колкото по-добре тя е развита, толкова по-ефикасни са тези взаимоотношения. Чрез речта, човекът излиза от животинското стадо и формира човешкото общество. Изключителна е ролята на речта в съвместната дейност на хората и най-вече в тяхната съвместна трудова дейност. Речевото общуване е незаменимо средство при управлението на собствения персонал на стопанските организации.

При практическо осъществяване на разговора, речта изпълнява следните основни функции: изразни; информационно познавателни; апелативни; мотивационно стимулиращи и регулативни функции.

Стиловете, които се използват при речевото общуване могат да се дефинират по различни категории. Съобразно използвания тон, речта може да е с:

Категоричен тон - при неговото използване донорът трябва да се съобразява. Той се състои в изразяване на категорични съждения. Те се изразяват при даването на отговори , поставянето на въпроси, правенето на предложения, поемането на ангажименти и т.н. В такива случаи трябва да се спазва правилото за умереност на речта.