Христо Фотев

Улица

Когато ний забързани вървиме

по улиците с близки имена

едно прекрасно и човешко име

блести с неразрушима светлина.

Те всички са се върнали обратно

и плакали са в скръбния си строй,

единствен - във сиянието златно

на изстрелите е останал той!

С една червена роза във гърдите

която е растяла с часове

и продължава да цъфти във дните

на внуци, дъщери и синове.

Без никой да усеща - той живее

със всички ни и всичко на света

и за това не питайте къде е

могилата му нейде във нощта...

С една червена роза във гърдите

остана той в нощта и във деня,

за да изпълва винаги мечтите

и да блести с неразрушима светлина.