УИЛЯМ ШЕКСПИР - ХАМЛЕТ

СРЕДНОВЕКОВИЕ И РЕНЕСАНС В БИТКА ЗА ВЛАСТ НАД ХУМАННОТО У ЧОВЕКАПредставителна творба на Английския ренесанс е Шекспировата трагедия Хамлет. Проблемът за отмъщението и пагубните страсти на властолюбието са реалният художествен повод авторът да потърси конфликтния сблъсък на човека с хуманните ценности на времето. Открива епоха, конфронтирана с духовната свобода на търсещата път към хуманното личност. Трагичен е ренесансовият критерий за човека. Времето е антихуманно. Желанието и волята за власт над духовно свободния доминира като водещ обществен принцип на нравствено поведение. Интелектуалното превъзходство на личността не е духовен приорититет, а нравствен лукс - духовна лудост на почувствалия се свободен със силата на мисълта да прозре 8 бъдещето и да прекрачи границата на времето, в което живее. Топ е неудобен, излишен, защото нравственият му контраст с антихуманността на епохи и нрави доказва трагичните стойности на човешкото, а и на самия човек.

Твърде висока е художествената мяра на Уилям Шекспир за човека и времето в неговата трагедия Хамлет. Късноренесансовата епоха в края на XVI век в Англия вече има необратимо трагични стойности. Времето се конфронтира с човека и критерият за хуманност се девалвира. Потърсил идентичен пример за нравствен кризис в обществото на предишни епохи, времена и нрави, Шекспир открива сходство между трагичния облик на късноренесансова Англия и обществения живот на късносредновековна Дания. Епохите и трагизмът на Времето странно си приличат. Художествено доказателство са историческите хроники и легенди за кървавите междуособици на датските крале по пътя към властта, с които се запознава английският драматург. Времената се менят, епохите се сменят, но антихуманността остава. Шекспир открива сюжета на своята трагедия Хамлет. Тя е написана през 1601 г. - в началото на XVII век, когато епохата на късния английски ренесанс е с ясно изразени трагични стойности.

Проблемът за разглобеното време, за преобърнатата, нравствено девалвирана идея за човека, интерпретирани от Шекспир в трагедията Хамлет, обвързват в условен художествен план две епохи. Историческата хронология на разбилите се събития в кралския двор на Дания пренася действието на Шекспировата творба в епохата на късното средновековие, а духовният облик на Хамлет е идентичен с интелектуалната извисеност на английските хуманисти от края на XVI век, т. е. от епохата на късния английски ренесанс. Две епохи са изчерпали своите интелектуални възможности. Те агонизират. Късното средновековие и късният ренесанс се оказват близки и почти еднакви по нравствен облик. Времето е антихуманно,