< УИЛЯМ ПЕТИ >

Уилям Пети е основоположник на класическата полит.икономия. Роден е в А-я. По-късно заминава за Холандия и Париж. (в Париж се запознава с Томас Хобс, чиито философски възгледи оказват трайно влияние върху неговия светоглед и бъдещите му научни занимания). Там изучава медицина. Завръщайки се в А-я става личен лекар на Хенри Кромуел. По-късно успява да убеди Чарлз да го дари с благород.титла. В Трактат У.Пети засяга въпроси за данъчното облагане, цената на стоките, поземлената кап.рента.

За разлика от М-те Пети прилага нов метод в ик.познание, като преминава от външното описание на проявлението на отделните ик.процеси към анализа на тяхната същност. По този начин той разкрива вътр.връзки на ик.явления.

Пети различава два вида цени на стоките: естеств.цена и политическа цена. Под ЕСТ.цена Пети разбира стойността на стоката, а ПОЛИТ. Цена е пазарната цена. Цената зависи от вложеното количество труд. Ст-стта на стоката е в права зависимост от производителността на труда в добива на сребро.По този начин Пети полага началото на трудовата теория за сто-ст. Но Пети не може да се освободи от М-та абсолютизация на паричната форма на стойността. Според него другите видове труд създават стойност само ако техните продукти се разменят за злато или сребро. Пети не прави разграничение между ст-ст и потреб.ст-ст. Той счита, че трудът е баща на богатството, а земята е майка, т.е. труда и земята са източници на богатство.

П.има свои разработки и за работната заплата. Той приравнява количеството труд изразходван за производството на стоката с РЗ, а в действи-

Телност то е по-голямо от РЗ. Според него трудът лежи в основата на сделката м/у предприемача и наемния работник. РЗ се регулира от ст-стта на минимума средства за съществуване на работника, защото ако работника получава два пъти повече, ще работи два пъти по-малко. При колич.х-ка на РЗ ПЕти се опитва да установи факторите, които определят нейната величина. Това са: 1/плодородието на почвата (влияе върху произведителността на труда в земеделието и съответно върху цената на средствата за живот) и 2/ климатичните условия (Този фактор Пети свързва с естествената потребност на работниците. Така по-големият обем естествени потребности обуславя по-високото равнище на минимума средства за живот, съответно повече разходи за издръжка на потребностите и по-висока цена на труда.) Така Пети улавя връзката между РЗ и ст-стта на средствата за съществуване.

РЕНТАТА = ст-ст на зем.продукция разходите за семена РЗ или рентата е стойностен излишък над това, което е необходимо за живота на работника. Тя е създадена от работника продукт, но не получен от него. РЗ е обратно пропорционална на рентата.

П. Няма самостоятелно понятие за промиш.печалба, макар че използува широко този израз. Под печалба той разбира рента, доход от движимо имущество, доход от капитал, т.е. рентата все още включ. Печалбата. Единствено лихвения % той разглежда самостоят. От рентата.

П. Правилно свързва цената на земята с рентата. Продажбата на земя той разгл. Като продажба на рента. Но П. Разбира че земята е особена стока,т.е. не е продукт на труда затова казва,че ст-стта на земята е равна на сумата от 21 год. Рента. Защото това са годините за които, човек трябва да се грижи за себеси и за най-близкото си потомство. Така той не може да стигне до правилната формула за цената на земята, а именно: Ц= (Р/лихвен %)x100

При анализа на парите П. Прави разлика между ВЪТР. И МЕСТНА ст-ст на монетите. Вътр. Ст-ст се свърза единствено със ст-стта на благородните метали , а под местната ст-ст той разбира номиналната ст-ст. (П. Допуска, че при недостиг на пълноценните пари е възможно да се използват книжни такива) Пети счита, че както недостига, така и излишъка на пари са еднакво вредни за икономиката на