Чудомир

Удостоверението

Повика ме следователят.

- Назначавам ви, казва, вещо лице. Прегледайте тук приложения към

следствено дело N24/935 година документ и се произнесете.

Вземам документа, слагам очилата, за да изглеждам по-вещо лице,

отколкото съм, и почвам да го проучвам внимателно. Удостоверение.

Обикновено удостоверение с номера му, с датата му, с гербовата му марка

отстрани и тъй нататък. Щабът на една пехотна част го е издал на Наско

Атанасков в уверение на това, че същият е бил на служба доброволец в

частта от... до... Настоящето му се дава, за да му послужи за

освобождаване от военен данък. (Справка заповед по дружината N45, 1 -

1935 год.) Печат, подпис на командира и, ще кажете, повече нищо.

Там е работата, че има и още нещо. Освен печата на войсковата част,

представете си, върху това чудно удостоверение има и печат на гарата от

същия град, от който е издадено, а пък след текста, който обяснява, че

въпросният доброволец Наско е бил на служба от... (датата на

постъпването) до... (датата на уволнението), вместо тия дати, значи,

които липсват, мястото е запълнено с: От... Ст. Загора до... Дъбово,

примерно казано.

Не стига всичко това, но и най-невещо лице и без очила ще забележи,

какво този дяволски документ е дупчен с извинение от железопътната

контрола. Дупчен на две места като нищо. За да стане по-ясно и на нас, и

на читателите и за да продължим фейлетона си, който заплашва да свърши

скоро, обобщаваме:

Доброволецът Наско Атанасков си изкарал службата, човекът, издали му

документ за доказателство, но в щаба пропуснали да допълнят графите

откога докога е служил.

Уволнява се той, дига си сандъчето с празните ваксени кутии, с

огледалцето, с писмата и трите чифта партенки, отива на гарата и иска да

пътува с първия влак. Пита за цената на билета, брои си парите - не

стигат. Ами сега? Лута се той, тюхка се, бърка из джебовете - няма, та няма!

- Нямаш ли уверение за пътуване с намаление? - запитала го една личност

с каскет и бакенбарди. - Сега толкова евтини седмици има.

- Удостоверение, рекъл Наско, имам, ама е от казармата.

- Дай да го видя!

Наско й го подал.

- То, рекла личността, май е за пътуване пешком, не е за железница, ама

може да опитаме.

И употребила старобългарската дума "хетитски корен":

- Гечерсин! Ако мине, значи.

Взела личността след това, та попълнила празните графи, като след думата