УДОЖЕСТВЕНИЯТ ПОГЛЕД НА АВТОР И ГЕРОИ КЪМ ИСТОРИЧЕСКОТО БИТИЕ НА ВРЕМЕТО

Първият български роман - Под игото на Иван Вазов - е и първият художествен летопис за българина, изправил се пред своята история, която той трябва да напише сам - със своята слабост и сила. За автора събитията са предпоставени, имат свое историческо битие. Времето на националноосвободителната борба е вече минало. Написана е най-страшната, но и най-славна страница от българската история - Въстанието през Април 1876 г. Вазов създава своя роман през 1888 г., т. е. дванадесет години след епохалното историческо събитие. Той е свидетел на преживения революционен порив. Духовна окриленост, човешка трагика и национална покруса са в исторически и художествен синтез. Те оформят творческия поглед на романиста към близкото минало и случилото се неотдавна.

Времето има своя хронология и свой исторически резултат. България е извоювала свободата си, но за героите от романа тя е очаквано събитие в живота им. За тях свободата е лично преживяване, интимна среща с историята. Всеки от Вазовите герои очаква освобождението, стреми се към него, като с поведението си в сюжетното развитие на повествователното действие ще разкрие не само човешката си индивидуалност, но и общата национална характеристика на българина и българите в навечерието на Освобождението. Човекът е изправен пред исторически събития, които предстоят. Но най-светлите страници за тези съдбовни мигове от историческия ход на българското време ще напише народът. Те ще бъдат колективно дело. Затова и Вазов създава многоперсонажен роман. Чрез всеки от героите си авторът очаква свободата, но единствен той коментира националните стойности от вече написаната героична страница в нашата история.

Вазовите герои имат различен поглед към времето. То ще се превърне в история след участието на всички, на цял народ в събитията, които хронологически предстоят в хода на времето, но за които ще разкаже и романът на Вазов. Историческото битие на времето носи контраста на очаквано, предстоящо и случило се, вече било. Вазов обединява гледните точки на две епохи: вижда събитията преди и след Освобождението. Затова знае всичко преди своите герои. Направлява хода на сюжетната интрига, деликатно коригира действията и постъпките на участниците в епохалното историческо събитие - подготовката на Априлското въстание, извинява с великодушно снизхождение наивитета на героите си. Той знае повече от тях. Пише ро-мана си след Освобождението, но заедно с всички преживява отново трепетите на голямото вълнение от предстоящия бунт. Затова Под игото е художествен летопис за преживяванията на българина в битовата определеност на всекидневието, в чиято делничност се ражда историческото битие на българската свобода. В малкото и повседневното се оглежда великото и извисеното. Така се създават духовните стойности на времето, в което живеят и Вазовите герои. Те не съзнават, че са част от историческото битие на предосвобожденската епоха. Това знае единствено Вазов. Той се унася в спомени за случилото се неотдавна. Потапя се в атмосферата на един сякаш друг свят, заживява сред патриархалния бит на подбалканското градче Бяла черква, за да създаде в малкото затворено пространство на дома и семейството усещане за нови духовни светове, които носи в съзнанието си поробеният българин.