Учителят той има много имена

(есе)

Всяко дете в предучилищна възраст мечтае да влезе в училище, в класната си стая, да зърне погледа на новата, строгата на пръв поглед учителка - Будителката.

Учителят превел ни пръв през прага на новия дом.

Учителят помогнал на треперещата детската ръка да изпише името си.

Учителят показал ни как да боравим с цифри и термини.

Учителят приел ни както свои деца.

Всеки учител остава незабравим спомен в живота на човека. Възрастните хора често казват на нас по малките : ученическите години са най - хубави те никога не могат да се върнат от тях остава само светъл спомен ! Честно да си призная в първият момент, когато чувам тези думи ми стана доста смешно. Израствайки се сетщам за тези думи . връщайки лентата, назад те действително са не възвръщаеми .Чувствам се малко неловко от първоначалната ми реакция.

Трябва ли да си спомняме за училището и учителите само по празниците 24 май, 15 септември и 1 ноември ? Не! Те са това, което обществото ни не трябва да забравя. Училището не е само една сграда, в която има учители, стараещи се да научат децата на нещо. То е мястото къде децата научават нови неща, мястото където те научават неща за живота .Ако си мислите, че възпитанието на едно дете се крепи само в семейството,то това не е напълно вярно! Възпитателна роля играе обществото, в което си попаднал, а за един ученик това са неговите съученици и приятели. Учителят има най-важен принос в това значимо дело.

Родителите понякога неосъзнават,че половината ден на децата им минава другите им родители - учителите.

Първи ноември е известен като празник - Ден на народните будители, но е и - Ден на българската наука. Може ли един учител да се нареди в колоната на българските народни будители, между известните имена на Паисий Хилендарски,Иван Вазов, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели и много други?Има различни гледни точки по този въпрос. Когато го зададат на учениците те отговарят с насмешка : Ами, да! Наричаме ги