Училището Прозорец (есе)

Щастлив е онзи,който
се е научил да се учи
Меандър

Много често ми се случва да чувам въпроси и мнения за училището. Дали от него има полза или е отживелица за века в които живеем 21 век?

Голяма част от тийнейджърите мислят, че то е безполезно, изтъквайки ред причини, като например многото време, което трябва да изгубим в него или сложните предмети. Но това вярно ли е? Разбира се, че не! Училището може да ни даде всичко стига ние да пожелаем, но не разбирам защо мислят така. Според мен училището е необходимо и това което го прави необходимо е атмосферата в него: приятелите, провокациите, конкуренцията, провалите и успехите.Духът на училището не може да бъде заменен с нищо. Изправени в конкурентна среда , ние постигаме максималното от себе си.Под любящия надзор на учителите и загрижените им погледи ние се развиваме и успяваме да видим все по-далече. Но училището би могло да бъде затвор за този, който се чувства затворник. А именно от тези хора са некоректните коментари за училището Но устременият към науката, познанието и успеха човек, никога не би могъл да усеща решетките в ученическите стаи като оковаващи, те са лостовете, с които би могъл да обърне земята.

Народът е казал: Човек се учи докато е жив. Което изключва виждането, че събираме знания единствено в класната стая, от понеделник до петък. Тук не ни учат да обичаме, да различаваме добото от лошото, красивото от грозното. Това го научава всеки сам за себе си, въз основа на житейския си опит и основните знания, които са му дадени в училище. Но тук, в моето училище, разбрах каква е силата на познанието. Въпреки това то е само основата, то ни показва пътя, а ние сами трябва да продължим напред, защото да се учиш е като да гребеш срещу течението. Щом престанеш, то те връща назад.
Изграждайки себе си като индивидуални личности в глобалния свят, ние търсим алтернативния начин на живот, за да докажем себе си като осъзнати човешки същества.

С една дума училището ни превръща в личности. На това място стига да искаме ние получаваме толкова много знания, които със сигурност ще ни отворят път към света. Благодарение на тази образователна институция се превръщаме в интелектуално надарени хора, които със своя талант и амбиции могат да превземат света. Защото това сме ние българите- нация, която занапред ще показва на света какво може. Знанието е магическият ключ, който може да отвори всяка една врата, но той е притежаван само от малко хора. Неговите притежатели са тези, които са положили много усилия в училище, оценявайки предимствата, които може да им даде то. Нашите знания биха могли да ни осигурят добра професионална реализация.

Аз усещам своето място днес в училище. Тук се чувствам пълноценен и щастлив. Имам чувството, че съм застанал пред широк прозорец, и то полуоткрехнат,а зад прозореца е светът на науката - мамещ, тайнствен, търпелив.... За мен учебните програми не са непревземаем Еверест, но не са и приспивната райска градина. Те са постижими за тези, които не се страхуват да се изправят срещу слънцето, или пък да влязат в морето, за тези които не мързелуват и не хленчат, когато поемат с раници на гръб към върха.Върхът, от където се вижда целият свят.