Училището като учеща се организация

Вече не е достатъчно само задоволяването на всяко дете още от най-ранна възраст с определени знания, от които то ще може да черпи за бъдещето. Всеки един човек трябва да се научи, да учи през целия си живот, да умножава знанията си, да развива способностите и квалификациите си и да се приспособява към един променлив, комплексен и свързващ ни взаимно свят."

Из Способността за учене: Нашето вродено богатство. Доклад на UNESCO за образованието през 21 век.

Промените в областта на българското образование имат сложен световен и национален фон. Трудният преход към отворени общества в Централна и Източна Европа и България се съчетава в глобален контекст по противоречив начин с настъплението на новите информационни и медийни технологии, със засилената международна мобилност на студенти и преподаватели, с променените отношения между елитарна и масова култура, с новите очаквания на пазара на кадрите, излизащи от училища. В резултат се трансформира самата образователна идея, - радикално се променя отношението между образование, изследване, социална мисия и учебен пазар, нов смисъл получава училищната автономия, променя се характера и йерархията на училищните институции, сътресения преживяват и самият манталитет на учителската общност, нагласите на учениците и на широката общественост към образованието. Темата за българското училище, неговото развитие и перспектива е изключително актуална от няколко аспекта:

• Образованието винаги е било приоритет и водеща мисия за българските правителства и при двата политически модела през ХХ