УЧЕНИЕ НА И. П. ПАВЛОВ ЗА ВИСШАТА НЕРВНА ДЕЙНОСТ

Според Павлов под висша нервна дейност следва да се разбира съвместната дейност на кората на големите мозъчни полукълба и най-близкото подкорие, която осигурява нормалните взаимоотношения на организма със заобикалящата го среда.

В допавловската физиология живият организъм е бил разделян на тяло и душа. Обаче докато при изучаването на телесните дейности по-голямата част от физиолозите съзнателно или несъзнателно са се придържали към материалистическото обяснение на наблюдаваните явления, изучаването на душевната дейност като неподдаваща се на обективните методи за изследване е било изцяло предоставено на мистиката и идеализма. Във физиологията е господствал дуализмът, според който безсъзнателните телесни дейности са резултат от въздействията на средата и имат своя определена материална основа отделните органи и системи, а психичната дейност съзнанието, е нематериална, обуславяща се от наличността на някакви си свръхестествени сили и неподдаваща се на обективно изследване.

Използвайки огромен експериментален материал, Павлов успя да разкрие законите, на които се подчиняват психичните процеси у животните и човека, и да докаже, че тяхната материална основа са нервните клетки в кората на големите мозъчни полукълба, а основният физиологичен механизъм на тяхното осъществяване и протичане е рефлексът. С това свое гениално откритие Павлов разкри напълно мистичната непознаваема душевна дейност" и я направи достояние на науката, предмет на подробното обективно изследване и изучаване. Това е бил грамаден скок напред, който е ознаменувал окончателната победа на материализма над идеализма и мистицизма в техните различни разновидности.

Със своето учение за висшата нервна дейност Павлов показа, че психичните процеси са резултат от отражението на обективната реалност, осъществявано от милиардите нервни клетки в главния мозък на човека и животните. Отговаряйки на основните въпроси на философията за първичността на материята и вторичността на съзнанието и за познаваемостта на света, Павлов даде научно обоснованата представа за висшата нервна дейност на животните и човека, осъществяваща се в резултат на сложните взаимоотношения между организма и средата.