УЧЕНИЕ НА И. П/ ПАВЛОВ ЗА СЪНЯ

Сънят е извънредно важна функция на организма, чиито разстройства са едни от най-често срещаните и мъчителни признаци на нарушения в функциите на главния мозък, а продължителната безсъница води до смърт.

Общата продължителност на съня зависи от възрастта. Новородените спят около 21 часа и се събуждат само за хранене, детето на 1 г. спи 1213 часа, а възрастният човек 78 часа, при все че има примери за систематично краткотраен сън.

Дълбочината на съня е нееднаква в различните негови периоди. Отначало той е най-дълбок (12 часа след заспиването), след това се държи известно време на едно ниво (спокойният сън) и с приближаването на времето за събуждане става все по-повърхностен.През време на съня в организма настъпват редица промени. Тонусът на мускулатурата се отпуска, поради което най-удобното положение за спящия е легналото, дишането става по-рядко и по-дълбоко, сърдечната дейност се забавя, кръвното налягане спада, дейността насекреторните жлези намалява, диурезата също намалява, връзката с околната среда се загубва и т. н. У спящия човек цялата условнорефлексна дейност отпада. Има предложени няколко теории за обяснение на съня. Най-правилната и научно обоснована теория, базираща се на огромен фактически материал, е теорията, създадена от Павлов. Според нея сънят се дължи на развитието на дифузно задържане, което обхваща цялата мозъчна кора и най-близките подкорови области.

През време на бодрото състояние коровите клетки осъществяващи сложните взаимоотношения на организма с околната среда, повече или по-малко се изтощават. На тях трябва да се осигури известен период на почивка, през времетраенето на който те възстановяват своята нормална работоспособност. Ако такава почивка не им се осигури, умората й изтощението могат да станат толкова големи, че да доведат до сериозни нарушения в техните функции. Факторът, който осигурява необходимата почивка на коровите клетки и следователно предпазва от функционални увреждания, е общото сънно задържане. .Последното, явявайки се задържане с предпазно-охранително значение, може да бъде създадено изкуствено с помощта на различни медикаментни средства и процедури и намира широко приложение при лечението на редица психични и соматични разстройства у човека.