Учениците на Кирил и Методий и пристигането им в България

1. Ангеларий

Един от учениците на солунските просветители е Ангеларий. Той е включен в така наречените Свети седмочисленици . Вероятно се приобщава към делото на славянските първоучители още от ранни младини преди подготовката на Моравската мисия. Най много сведения за Ангеларий се съдържат в Пространното житие на Климент Охридски. След смъртта на Методий Ангеларий (866) води борба срещу немското духовенство, което иска да унищожи славянската писменост и просвета в Моравия. Заедно с Климент, Наум, Сава и Горазд е окован във вериги и хвърлен в тъмницата. Изгонени от Велеград, Ангеларий, Климент и Наум напускат Моравия и се отправят към България, където се надяват да намерят благоприятни условия за живот и просветна дейност. Посрещнати са радушно от управителя на Белград, който ги изпращав Плиска. Тук те са приети възторжено, обкръжени са с внимание и крижи от княз Борис. Ангеларий е настанен в дома на болярина Чеслав, но скоро след това се разболява и умира. Въпреки че липсват сведения за книжовната дейност на Ангеларий, той се нарежда сред най-близките последователи на славянските просветители.

2. Горазд

Един от известните по име ученици на Кирил и Методий, включен сред така наречените седмочисленици. В Пространното житие на Методий се говори, че Горазд е моравец от знатен род. Владеел е не само славянското писмо, но и латинския език, бил е високообразован. Поради това преди смъртта си Методий го посочва за свой заместник на архиепископския престол. В ожесточената борба на немското духовенство срещу учениците на Кирил и Методий за враговете на славянската култура е било особено важно да премахнат Горазд. Теофилакт приписва на враговете на Горазд следните думи: Ако му се позволи да живее Методий би оживял за нас. Горазд споделя съдбата на Климент, Наум, Ангеларий и Сава окован е във вериги и затворен, а след това изгонен от Велеград. Липсват сигурни данни за останалата част от живота му. Съществуват предположения, че след 855 той е намерил убежище в Южна Полша, като по-късно е заел епископския престол в Краков. В