1.Същност предмет и задачи на екологията. Етапи на формиране място сред другите науки, подразделения, основни методи и значение.

Терминът е въведен през 1886 от немския биолог Ернест Хекел. В труда си Обща морфология на организмите той я определя като биологична наука изучаваща успоредните взаимоотношения на животните в окражаващата ги органична и неорганична среда. Етимологиата на термина екология включва гръцките думи oicos дом, жилище домакинство, икономика и logos значение, учение, наука.

Датския ботаник Варнинг основател на растителната екология в труда си Екологична география на растенията определя екологията като наука за влиянието между растенията и условията на месторастене. Следва въвеждането на понятието екосистема и екотопология от английския учен Тенсли през 1935 г.. Създаването на екологията от Раменски и биогеоценологията от акад. Сокачев 1940 започва обособяваето на екологията като самостоиателна дисциплина.

В процеса на утвърждаването и са казани много мнениа за предмета и съдържанието и. Заслужават да се отбележат няколко от тях и се допълват:

Проф. Наумов Екология на животните наука изучаваща тези страни на отношениа на организмите със средата и зависи от успеха на тяхното развитие преживяане и размножаване.

Йоханзен 1959 г. Основи на екологията общобиологична наука за закономерностите на взаимоотношенията на организмите и средата изучаваща начина на живот на животните и растениата и продуктивност, динамика на численоста на процесите и природата на биоценозите.

Дариус 1975 г. Основи на екологията наука изучаваща условията на съществуване ан живите организми и взаимовръзките между организмите и средата която обитават.

Янкович 1972 г. Екология изучава отношенията на организмите и растителните съобщества към условията на външната среда и връските между самите организми в биоценозите или екологията е наука за домакинството и икономиката на живите организми.

Траян 1975 г. Обща екология икономиката на природата.

Одун Основи на екологията строежа и функциите на природата. Това определия отговора на концепцийте на екосистемите и биосферата, които тои разглежда като глобална екоситема с основна функционална единица наречена екосистема. Екологията е биология на окръжаващата среда, иам за предмет същноста на връзките между организмите и тяхната среда.

Радкович 1983 г. наука, иследваща закономерностите на жизнената дейност на организмите ( в успоредните им направления и на успоредни нива на интеграция ) в естествената им среда на обитание и при отчитане измененията в средата настъпващи от антропогенната дейност.

Федоров и Гилманов фундаментално разклонение на биологията. Фундаменталните свойства на животните при надорганизмово ниво на организация. Екологията е наука изучаваща съвкупноста от живи организми взаимодействащи по между си и формиращи със средата на обитание единство. Система чрез която се осъществява трансформация на енергия и органични вещества.

Съществуват различия в гледните точки на отделните автори, но успоредно разглеждат екологията като наука изучаваща взаимовръзката между организмите и обитаваната от тях среда. Подечертават че организмите в природата не се срещат изолирано един от друг и средата, а заедно формират сложни системи биоценози или биогеоценози (екосистеми). Взаимодействието между организмите и обкръжаващата ги среда води до възникването на биологична среда, която е техен дом, жилище, местообитание и в нея се извършва развитието, преживяването и размножаването. Трактовката на някои автори за екосистемата като икономика са свързани с термините oicos . Широкото тълкуване на екологията изисква да се уточни обекта и даже в пределите на надорганизмовите нива на организация на биологичните системи.

Коя е елементарната единицата на екологията индивид или популация? Ако се преме че елементарната единица (обект) е популацията то пренебрегваме възможното влияние на вътрепопулационата структура и взаимоотношения на самите популаций на междупопулационните влияния в границите на природните съобщества. Подобно схващане е неприемливо трудно е да се определи от каво в по-голяма степен зависи структурата и функцийте на популацийте в биоценозите от вътрепопулационните взаимоотношения между индивидите. Така че елементарна единица в екологията е индивидът като елемент на популацията. Така че като функционална дисциплина екологията изучава популацийте (формирани от едно и разнородни индивиди), съобществата (ценозите формирани от едно или разнородни популаций), биоценози формирани от разнородните ценози и екосистемите като функционално взаимообусловено единство на боиценози и тяхната среда или биотоп. По-високите нива на организация (ландшафти, биоми и биосфера) са само отчасти обекта на биологията и екологията, тъй като е могата да се разглеждата без участието на географските дисциплини.

Главните подходи в екологията са системния и функционален подход . Системния подход включва три основни положениа:

1. Йерархична съподчиненост на подемите, формиращи екосистемите и биосферата като цияло. Например индивидите са подсистеми в пределите на по-крупните системи каквито са популацийте, които са подсистеми на