Джек Лондон

Уа! Уа! Уа!

Той беше пияница шотландец и пиеше уискито си чисто, като започваше точно в шест

часа сутринта и продължаваше на равни интервали през целия ден, докато си

легнеше, което ставаше обикновено в полунощ. Спеше само по пет часа на

денонощие, а през останалите деветнадесет часа беше тихо и порядъчно пиян. През

осемте седмици, които прекарах на атола Улонг, нито веднъж не го видях трезвен.

Всъщност той спеше толкова малко, че никога нямаше време да изтрезнее. Това беше

най-съвършеният и най-прилежният и методичен пияница, когото някога съм виждал.

Казваше се Макалистър. Беше стар човек, едва се крепеше на пищялките си. Ръката

му трепереше като на паралитик и това особено личеше, когато си наливаше уиски,

но никога не го видях да разлее нито капка. Беше прекарал двадесет и осем години

в Меланезия - от немска Нова Гвинея до немските Соломонови острови - и дотолкова

се бе сраснал с тази част на света, че обикновено говореше на онова ужасно

наречие, известно под името "ЬесЬе йе тегл". Дори в разговор с мен употребяваше

"слънцето стана" вместо "разсъмна се"; "кай-кай пристигна" вместо "обедът е

готов"; "коремът ми се разхожда" вместо "боли ме стомахът". Беше дребен изсушен

човечец, изгорен отвътре от палещия алкохол, а отвън - от палещото слънце. Това

беше въглен, човек сгурия, мъничко одушевено късче още недоизстинала сгурия,

което се движеше сковано и рязко като някакъв автомат. Да духнеше вятър, щеше да

го отнесе. Тежеше някакви си деветдесет фунта.

Но силата на властта му беше огромна. Атолът Улонг е сто и четиридесет мили

околовръст. В лагуната му може да се плава само с компас. По онова време беше

населен от шест хиляди полинезийци,

---

Френското название на морска краставичка. В случая - наречието, разпространено

по местата, където се ловят морски краставички. Б. пр.

все едри мъже и жени, мнозина по шест фута високи и по двеста фунта тежки. От

Улонг до най-близката земя има двеста и петдесет мили. Два пъти в годината тук

идваше малка шхуна, за да вземе копра. Единственият бял човек на Улонг беше

Макалистър - дребен търговец и непоправим пияница; но той управляваше Улонг и

неговите шест хиляди диваци с желязна ръка. Казваше "елате" и те идваха,