Разсъждения

Доказателства

1) първи тъжни нотки; визира собственото си положение и начина, по който се чувства

1) и тихи пазви тиха нощ разгръща

да приласкае скръбни и нещастни

2) умората от деградацията на света, от неправдите и злините, от нерадостното бъдеще; някаква непосилна мъка, душевен товар от самото съществуване

2) Кат бреме хвърлил черната умора,

що безутешни дни ти завещаха -

3) прекрасна перифраза на края на живота, когато човек е извървял своя път; в тези думи няма съжаление, няма тъга, че напуска този свят, но това не се случва в реално време, а по-скоро е желание така да стане, да дочака мирен заник в родния дом, в своя пристан

3) аз дойдох да дочакам мирен заник,

че мойто слънце своя път измина

4) тези думи съдържат същинския смисъл на творбата; лирическият герой е нещастен, защото знае, че тази съкровена въображаема картина никога няма да стане реалност, че той може само да копнее за домашния уют и атмосфера, но е невъзможно да ги почувства отново

4) О, скрити вопли на печален странник,

напразно спомнил майка и родина !

Разсъждения

Доказателства

1) какво символизира края на вечерта, часът, когато всичко живо се прибира в своя дом; чувствата, преливащи в това двустишие;

нощта е символ на отдих и почивка; героят слага край на странстванията си и се завръща в бащината къща, където го очакват и мислят за него, но това е само въображение

1) Да се завърнеш в бащината къща,

когато вечерта смирено гасне

2) в родния дом той винаги е желан и приеман с радост и макар, че се възприема като гостенин там, не му е чужда топлината на бащиното огнище

2) ти с плахи стъпки да събудиш в двора

пред гостенин очакван радост плаха

3) майката е пазителката на домашния уют и традиции; тя го посреща с много нежност и любов; въпреки тежкия живот в работа и грижи за децата си, въпреки всичките си страхове за тях, тя винаги ще намери сили да им се усмихне, когато се завърнат; всяко същество се чувства защитено и окрилено в прегръдката на майка си, защото тя най-много е заслужила доверието и привързаността му.

3) да те присрещне старата на прага

и сложил чело на безсилно рамо,

да чезнеш в нейната усмивка блага

и дълго да повтаряш : мамо, мамо

4) най-щастливите мигове на човека са през неговото детство, което е неизмено свързано с родния дом; стаята позната е скъпа, заради скъпите мигове, прекарани там; лирическият герой е започнал живота си в нея и иска в нея да го свърши, сред обичта на семейството и хората, които наистина ги е грижа как се чувства, които ще го утешат и успокоят

4) смирено влязъл в стаята позната,

последна твоя пристан и заслона,

5) за човека са скъпи и всички онези традиции и ритуали в родния дом, те му напомнят за него; там той е осъществил първия си контакт с религията и старата икона възприема като нещо, напомнящо за онова време, част от родния дом, която го връща в спомените и му носи усещането, че сякаш всичко е както преди, както го помни

5) да шъпнеш тихи думи в тишината,

впил морен поглед в старата икона :