ТЪРСЕНЕТО КАТО НАМИРАНЕ ИЛИ БЯГСТВОТО КАТО ЗАВРЪЩАНЕ

Има такива книги, в които разнопосочието на реалното и фикционалното пътуване е предизвикателно за изкушения възприемател. Опозицията липса - компенсация (имане - нямане, желано - постижимо, отхвърлено познато - примамливо непознато) очертава параметрите на едно болезнено времепространство, в което вътрешните граници са разширени до безкрайност за сметка на външно размитите (дори когато има пряко назоваване на топоси като улици и булеварди, реки и алеи, градове и квартали, хора и маски). Такъв е сборникът с асоциативна проза на Едуард-Уилям Брадфорд Няма такова нещо (съдържащ и една двуактна драма, белязана от знака на присъстващото отсъствие в рамката на лишеното от движение битие, раняващо не само другите, но и индивида на прага пред инобитието - без да се преодолее докрай вътрешната бариера по вина на демона, търсещ напразно ангела).

Жанрово нееднородни са предложените от автора творби (разкази, кратки новели, малки повести, епистоларни изповеди, есета и импресии). И героите (колкото и да са натоварени с автобиографизъм) не се вписват в рамки и правила, не биха могли да се характеризират и възприемат еднозначно. Защото Брадфорд предлага размислите на външно единния, но вътрешно раздвоения човек в един свят на отказано общуване, който е пренаселен от самота. В него подменените стойности често се оказват с по-висока цена от действително ценното. И тръгнал от самотата на всяка поредна нощ, човекът изпраща своите послания срещу унификацията с надеждата за постигане на себеизясняването (ако не днес, тук, пред някого - може би утре, там, пред себе си). А всяко разголване на душата е поредният себеукор, който не очаква аплаузи.

Няма такова нещо е книга, която се базира на една огромна поетическа ирония, водеща към драмата на съвременния човек. И няма никакво значение какви се метонимичните му образи или как ще се нарича той, защото винаги е ситуиран в самотните нощни часове, лишен от човешки гласове (които биха могли да превърнат апартамента в истински дом). Затова не е трудно да се открият допирните точки с Вила Тъга и Улица Тъмните магазинчета на Патрик Модиано и Везни на Павел Вежинов.

Лайтмотивът за самотата зазвучава още в лансираната Библейска хроника по време на дъжд (почти като Пир по време на чума и Хроника на една предизвестена смърт). Тук е преобърната библейската история за Сътворението с тръгването от дяволското, а не от Божественото начало, за да се усети истината за несъвършенството на човека. Използваните типични сказови конструкции показват умението на автора да маркира текстовите полета със значещото Слово (понякога, един ден, къде ли не, на другия ден, оттогава). И като че ли в тази риторична книга са използвани всички (от твърде малкото) възможности, предложени за общуване от Владимир Проп в Морфология на приказката. И така господарят на света търси пътищата за пречистването и опрощението, за наказанието без престъпление, за питането чрез себевглеждане. И ако проклятието на мислещия ум винаги е До края на Времето, то не бива да изненадва и фактът, че само чрез страданието се стига до себепознанието. И така - без да е назовано пряко дървото за познаване на добро и зло, се вижда (но не се заклеймява) първородният грях. Затова и метафорично-притчово, иносказателно-подтекстово възприемателят се изправя пред дилемата на Аз-а: Може би е по-добре