Teмата за родината и природта в поезията на Сергей Есенин

Сергей Есенин е един обаятелен и феноменален поет. Страниците на неговото творчество са част не само от руската, но и от световната поезя.

Поезията на Есенин се отличава с необикновен слой искреност и непосредственост в изразяването на чувствата и чистосърдечен разговор с читателя.

Сложната и противоречива природа на поета дава отражение и в неговото творчество, наситено с голяма доза емоционалност и любов към родината и нейната природа.

За Русия и нейната чудна природа са писали мнозина писатели и поети. Сергей Есенин, обаче, засяга , разгръща и прави тази тема основна в стиховете си.

Верен и страстен патриор, Есенин е кръвно свързан с родната земя и народа. Всяка негова строфа и всеки негов ред са пропити от дълбоко чувство на любов и преклонение към родината и нейната приказна природа.

Сергей Есенин е роден в село Константиново, в Разянска област. Там той бива откърмен и отгледан, заобиколен от красотите на руската природа. Всички тези красоти намират въплащение в неговите стихове.

Чувството на преклонение, възхищение и любов към родината е силно осезаемо и в стихотворението ''Гой ть , Русь, моя родная''. То е едно от дореволюционните стихотворения на Есенин, в което показва ясно как до болка обича родината си. Тази безрезервна и безгранична любов към Русия ражда и строфи като:

Если крикнет рать святая:

Кинь ть Русь, живи в раю!

Я скажу: ''Не надо рая,

Дайте родину мою''

В това стихотворение Есенин представя чрез редица образи бита и нрава на руското село. Той се радва на девичия смях, на медения и ябълковия аромат, на полята и тополите, на зелените лехи. Всичко това кара младия поет да живее и диша, тук, на земята. Това прави Раят по-малко привлекателен и по-недостоен за ценителя на руската природа.