Забравена парола?
Начало на реферати

Търновската конституция


ТЪРНОВСКА КОНСТИТУЦИЯ - първата българска конституция

Приета е на 16 апр. 1879 от Учредителното събрание 1879 в Търново. С нея юридически се утвърждават настъпилите в резултат на Освобождението социално-икономически и политически промени. Проектът на конституцията е изработен от С. И. Лукиянов, нач. на Съдебния отдел при Съвета на императорския комисар. Този проект има умереноконсервативен характер. Дава широки права на княза в областта на изпълнителната и законодателната власт. Според този проект в Народното събрание влизат депутати по право, назначавани от княза и избирани от народа по двустепенна система. Въвежда се имуществен ценз. Проектът предвижда създаването на Държавен съвет, който да има контролни и съвещателни функции. В умерен вид са застъпени основните граждански и политически права и свободи. Проектът на Лукиянов е изпратен в Русия, където е прегледан и допълнен от особена комисия под председателството на княз С. Н. Урусов. Направените промени допринасят за демократизирането на проекта. Правата на княза са намалени. Въвежда се пряко и всеобщо гласоподаване по примера на Швейцария. Разширени са правомощията на Народното събрание. На 10 февр. 1879 в Търново се открива Учредително събрание, което трябва да обсъди и приеме конституцията. Избрана е 15-чл.на комисия, която трябва да изработи основните начала, върху които да се изгради основният закон на страната. Рапортът на тази комисия е изцяло в консервативен дух. Изхождайки от идеята, че българският народ не е готов за самостоятелен политически живот, комисията предлага силна княжеска власт, въвеждане на имуществен и образователен ценз и създаване на Сенат (горна камара), който да тълкува конституцията, да потвърждава приетите от Народното събрание закони и т. н. Либералите, водени от П. Каравелов и П. Р. Славейков, отхвърлят рапорта на комисията и пристъпват към гласуването на конституцията чл. по чл.. В резултат на това приетата Т. к. е една от най-демократичните за времето си конституции в Европа. Българската държава се утвърждава като парламентарна монархия с умерено либерално устройство. Властта се поделя между монарха и Народното събрание. Князът има право да свиква и разпуска Нородното събрание, да насрочва избори за народни представители. Монархът утвърждава и обнародва приетите от Народното събрание закони. От името на княза действат органите на изпълнителната власт той има право да назначава и уволнява министрите. Монархът е върховен главнокомандващ, раздава военни чинове, а след 1893 и ордени. Държавният глава има право да смекчава или отменя наказанията, наложени от съдебната власт. Князът ръководи и външната политика. Според Т. к. Народното събрание е два вида Обикновено и Велико. За Обикновено народно събрание се избира по един депутат на 10 000 д., а за Велико народно събрание по двама. Избирателите трябва да са навършили 21 г., а избраните 30 г. ОНС приема и обсъжда закони, гласува бюджета, данъците, осъществява контрол над изпълнителната власт и т. н. ВНС се свиква само при определени случаи избор на княз или Регентство, изменение или приемане на нова конституция и промяна на държавната граница. Т. к. дава широки права на българските граждани. Гарантира неприкосновеността на частната собственост, равенството на всички пред закона, забранява робството и разделянето на съсловия. Първоначалното образование става безплатно и задължително. Премахва се цензурата. Осигурява се свобода на словото и печата. Българските граждани имат право свободно да се сдружават, да създават обществени и политически организации. Конституцията гарантира основните права и свободи и осигурява възможност за свободно духовно и политическо развитие. Т. к. претърпява две изменения. През 1893 е променен чл. 38., който третира религията на престолонаследника. Утвърдена е и титлата "височество" на княза. През 1911, след изменение чл. 17., цар Фердинанд I получава титлата "величество" и правото да сключва тайни договори без одобрението на Народното събрание. Т. к. е нарушавана два пъти по време на режима на пълномощията 18811883 и след държавния преврат на 19 май 1934. Тя престава да бъде в сила след приемането на конституцията от 4 дек. 1947.

УЧРЕДИТЕЛНО СЪБРАНИЕ 1879

Събрание, свикано на 10 февр. в Търново за обсъждане и приемане на първата българска конституция (вж Търновска конституция). У. с. се състои от 229 депутати, от които 117 са включени по право, 24 са назначени от императорския комисар княз А. М. Дондуков-Корсаков и 88 са избрани от населението по 1 на 10 000 д. У. с. е открито с реч на княз Дондуков-Корсаков в присъствието на представители на Великите сили, подписали Берлинския договор 1878. Приет е Правилник за вътрешния ред на събранието и е избрано постоянно бюро с предс. Антим I Видински. Във връзка с обсъждането на проекта за Органически устав, изработен от руския юрист С. И. Лукиянов, е избрана 15-членна комисия, която да изработи рапорт за основните положения, върху които да се изгради конституцията. В хода на обсъжданията сред депутатите се формират две политически течения: консервативно и либерално. Консерваторите изразяват интересите на търговско-лихварската и земевладелската буржоазия. Те се обявяват за по-силна княжеска власт и за ограничаване участието на народа в управлението. Либералите представляват селската и градската средна и дребна буржоазия. Те се стремят да разширят правата на народа. Рапортът на комисията е готов на 21 март 1879. Той отразява възгледите на консерваторите за държавно устройство. В него се предлага въвеждането на имуществен и образователен ценз, създаване на Сенат (горна камара), който да тълкува конституцията, да потвърждава приетите от Народното събрание закони и др. Либералите отхвърлят рапорта и по тяхно настояване се преминава към обсъждането на проекта чл. по чл.. В резултат на това е отхвърлено предложението за създаване на Сенат. Законодателната власт се поема от Народно събрание, което бива два вида Обикновено и Велико. Не се приема предложението за въвеждане на ценз за избирателите. Министерствата се намаляват от седем на шест. Отхвърлен е проектът Народното събрание да дава като дарения на княза държавни имоти. Забраняват се всякакви отличия освен военни. Приема се забрана за

Търновската конституция facebook image
Публикувано от: Кольо Пенев


Металургия на България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.