Алеко Константинов

Тържеството на Велзевула

Фантазия

До редакцията на в. "Знаме"

Господине редакторе,

Вчера, като минувах край Австро-маджарското дипломатическо агенство, намерих на

тротоара един къс хартия, на която беше написано приложеното тука "Тържество на

Велзевула", една игра на перото, която ми се показа доста оригинална, и аз

реших да я предавм на гласност. Моля ви, г. редакторе, ако имаме свободно място

във весника, напечатайте я наместо фейлетон.

гр. София, 27 септември 1894 г.

С почитание

Алеко Константинов

Великий Сатана! Още малко! Още малко помогни ми, и ... ха-ха-хаа! Финис

либерта!

С "тримата байрактари" свърших!... Драган беше светец! Влязох под кожата на

Драгана, той почна да хули Петка; влязох под кожата на Петка и Петко провали

Драгана; влязох под кожата на Стефана, той изрина драгана да се скита

немил-недраг по чужбина и Петка натика в дупката. Сетне насъсках приятелите на

тия байрактари против Стефана и нему ританах такова текме, щото никога да се

съвземе. С останалия пепелчук лесно ще се разправя... Сатана! Аз нямам, аз нен

мога да имам приятели, инак аз бих изменил на теб, аз не би бил твой верен раб,

аз би престанал да бъда Велзевул! Сега иде редът на Радославова! Той ни

трябваше след 18 май, без него не мошеше да съставим министерство. Той

чувствуваше тогава своята необходимост и капризнечеше. Замазах му очите,

погладих го, похвалих го - той клекна. Ду-у-рак!И той се мисли за държавен мъж!

Ами Тончев? Ха-ха-ха-хаа! Сатана! И сега ли не си доволен? Нашете подли раби,

человеците, казват, че не може с един куршум да се убият два заека! Два ли? Я

да прочетем колко заека убих аз с един куршум: дадохпреднина на цанковистите,

но провалих техния шеф и лека-полека всях между тях убеждението, че уж Цанков е

негоден инвалид, отживял своето време, и... ха-ха-ха!... "Прогрес" и "Черно

море" надпреварват се кой по-убедително да докаже, че наистина Цанков е

изветрял старец, годен за архивата, а покрай него и един фитил за