ТЪРГОВСКО ПРАВО

Предмет, система и източници на ТП

I. Предмет: съществуват две области в правната наука - публично и частво право. Частното право има три правни отрасъла: гражданско право, търговско право и трудово право.

Основен отрасъл е ГП. От него се отделят търговското и трудовото право. Законодателно са очертани предметите на ТП и на трудовото право, всичко останало отива за ГП.

ТП съдържа две групи въпроси:

- правното положение на особена категория правни субекти - търговците

- правният режим на отношенията между тях.

Действащото право намираме в лицето на търговския закон (ТЗ) - I и II част. В IV част се урежда и производството за несъстоятелност.

Втората група проблеми в ТП са отношенията между търговците - търговските сделки. Действащото право не съдържа цялостна уредба на тези отношения, то се приема на части 91 г. излиза I и II част (за правното положение), 94 г. излиза IV част (за несъстоятелността), като III част липсва. ТЗ е строг нормативен акт, в който се разглеждат членове. Те са само в законопроект, т.е. ТП е нормативно незавършено, то не урежда търговски сделки. Част от търговските сделки са уредени в ЗЗД и в странични закони - закон за банковото и кредитното дело, закон за ценните книжа и фондовите борси и др.

ТП не се е обособило докрай като правен отрасъл и затова се прилагат норми на ГП в лицето на ЗЗД. Институтите на ТП доуреждат особеностите в ГП.

II. Система на ТП (разделянето на отрасъла на институти и логическото им уреждане според подбран критерий). Работи се с една и съща система:

1. институти, свързани с правното положение на търговците:

- общи правила за търговците. Уреден е и интитута на търговското представителство

- правила за отделните видове търговци : за едноличния търговец и търговското дружество в ТЗ и за кооперацийте в закона за кооперацийте.

2. търговски сделки :

- обща част - понятие (търговски сделки и общите разрешения, приложени към тях)

- отделни видове търговски сделки.

3. несъстоятелност - нехомогенна част, съдържа норми на частното право и на ТП.

Извън тези три групи съществува и специфична IV част :

4. морско ТП - урежда особена група ТС. Това се дължи на специфичната същност на морската търговия и високата степен на интернационализация. Правната уредба се осъществява от кодекса на търговското мореплаване.

III. Източници на ТП :

1. Конституцията - основен източник, но тя не съдържа нищо конкретно а дава само основните начала.

2. ТЗ - ТП се отличава с висока степен на кодифицираност.

3. Закон за кооперацийте.

4. Закон за приватизацията и ценообразуването на държавни и общински предприятия.

5. Нормативни актове от МС - правилници и наредби

6. Закон за образуването на еднолични търговски дружества с държавно иущество.

7. Закон за банковото и кредитното дело.

8. Закон за цнните книжа, фондовите борси и инветиционните дружества,закон за защита на конкуренцията.

9. Гражданските закони : търговското законодателство не дублира гражданското, урежда само отклоненията.

10. Търговски обичай - той трябва да бъде въздигнат поне до източник на ТП, намира приложение точно по въпроси, които не са изрично уредени в ТП и ГП.

Историческо развиние на ТП в света

I. ТП е относително ново явление, което не е познато на правните ситеми от древността, дори в римското право ТП не същетвува като самостоятелен правен отрасъл. Максималното постижение в тази насока е създаването на специфични договори за морските превози. Те възникват в средното и късното средновековие.

ТП се развива в две успоредни системи: морско и сухоземно ТП. От сухоземното ТП се развива сегашното ТП, което включва и морското. Причините за възникването му се дължат на партикуларизацията на средновековното право - правото се определя от обичаите, а те не са еднакви, когато се търгува между провинции с различни обичаи. налага се уеднаквяване на обичаите и правилата, които са в сила най-вече в панаирните градове (Италия, Франция). В Англия всичко това става по друг начин. (Корените на ТП са в панаирното право).

Постепенно панаирното право заляга в статута на италианските провинции. По този начин се преодолява донякъде раздробеността, но не изцяло. Със създаването на национални държави се започва изграждането на единна правна система. За пръв път това става при Луп XIV,XVI в. въвФранция. В началото на XIX в. е извършена кодификацията на ТП (от Наполеон). Това е първият в света търговски кодекс.