1.

Предмет. ТП съдържа две групи въпроси:

- правното положение на особена категория правни субекти - търговците

- правният режим на отношенията между тях.

Действащото право намираме в лицето на търговския закон.

Втората група проблеми в ТП са отношенията между търговците - търговските сделки. Действащото право не съдържа цялостна уредба на тези отношения.

ТП не се е обособило докрай като правен отрасъл и затова се прилагат норми на ГП в лицето на ЗЗД. Институтите на ТП доуреждат особеностите в ГП.

Система на ТП. Работи се с една и съща система:

1. институти, свързани с правното положение на търговците:

- общи правила за търговците. Уреден е и интитута на търговското представителство

- правила за отделните видове търговци.

2. търговски сделки :

- обща част - понятие (търговски сделки и общите разрешения, приложени към тях)

- отделни видове търговски сделки.

3. несъстоятелност - нехомогенна част, съдържа норми на частното право и на ТП.

Извън тези три групи съществува и специфична IV част :

4. морско ТП - урежда особена група ТС. Това се дължи на специфичната същност на морската търговия и високата степен на интернационализация. Правната уредба се осъществява от кодекса на търговското мореплаване.

2.

Развитие търговското право е възникнало през Средните векове. Най-рано в Италия (Х-Х в.), а по-късно и в търговските градове на Германия. Характерно за това първо търговско право е, че то е било съсловно право. След Тридесетгодишната война (1618-1648) водеща в ТП става Франция, където по-късно се приема и първия търговски кодекс през 1807 г. Кодификацията на търговското право в Германия преминава през няколко етапа и завършва през 1900 година с приемането на Handelsgesetzbuch. Във Великобритания обратно първоначално е съществувало самостоятелно merchant law, което обаче през ХV в. се слива с common law. Първият ТЗ в България е от 1897 г., който е изработен въз основа на Унгарския ТЗ и е допълнен с правила на италианския, румънския и френския закони. След този закон са приети и множество други актове допълващи материята на ТП (напр. Закон за кооперативните сдружения 1907 г., Закон за дружествата с ограничена отговорност 1924 г. Закон за борсите 1907 г. и т.н.)

Източници на ТП имат се предвид нормативни актове, източници на правни норми.

1.Водещо място заемат актовете с търговскоправен характер, които условно могат да се нарекат търговски закон. Тук централно място има ТЗ. Освен него към тази група се причисляват и Законът за защита на конкуренцията, ЗБ, ЗППЦК, ГПК и др. Подзаконови нормативни актове са Наредба 14 на МС, множество наредби на БНБ.

2.Субсидиарен източник на ТП е гражданският закон всички гражданскоправни нормативни актове ЗЛС, ЗЗД, ЗС.

3.Когато дадено правоотношение не е уредено от ТЗ и ГЗ се прилага търговския обичай

4.Източници са и международните актове при условия ратифицирани, обнародвани в ДВ и влезли в сила.

5.Други източници: 1) справедливост; 2) съдебна практика; 3) морала и добрите нрави.

6.Специални източници счетоводните стандарти (подзаконови нормативни актове)

Основни принципи на ТП. Могат да се посочат няколко принципа:

1. Равни и еднакви условия за извършване на стопанска дейност.

2.Принцип за еквивалентност на престациите.

3.Принцип за свободна конкуренция и забрана за злоупотребата с монополно положение и на нелоялната конкуренция.

4.Принцип на добросъвестността.

5.Принцип за дължимата грижа.

3.

Търговски правоотношения могат да се обособят 2 групи, които са свързани с наличието на публичноправни елементи в ТП.

1.Частноправни правоотношения, които заемат основно положение имуществени отношения между равнопоставени субекти, отношения между търговци или между търговци и нетърговци.

.2.Публичноправни правоотношения, които възникват във връзка с установени от държавата изисквания при осъществяване на търговската дейност търговски регистър, водене на търговски книги, антимонополно и конкурентно право и несъстоятелност).

Търговските правоотношения не се различават особено от останалите правоотношения трябва да има правна норма и юридически факт. Подобно на всички правоотношения има страни частни лица или държавни органи. Съдържанието им включва права и задължения. Търговските правоотношения имат обекти, но има и специфични обекти търговско предприятие, права върху нематериални блага (търговски марки).

Субекти. Основните понятия на ТП са търговец и търговска сделка.

1.Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки: 1) покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид; 2) продажба на стоки от собствено производство; 3) покупка на ценни книги с цел да ги продаде; 4) търговско представителство и посредничество; 5) комисионни, спедиционни и превозни сделки; 6) застрахователни сделки; 7) банкови и валутни сделки; 8) менителници, записи на заповед и чекове; 9) складови сделки; 10) лицензионни сделки; 11) стоков контрол; 12) сделки с интелектуална собственост; 13) хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги; 14) покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; 15) лизинг.

2.Има и една друга група търговци, която е уредена по различен начин и не попада под това определение търговските дружества и кооперациите. При ТД и кооперациите основният критерий за придобиване на качеството търговец е вписването в търговския регистър, едва когато се впишат стават търговци.

3.Има още една група търговци, за които е характерно, че стават търговци поради особеното устройство на своята дейност чл. 1, ал. 3: За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1. Вторият белег на тези търговци е изискването делата да се водят по търговски начин.

Ценни книги. Терминът ЦК е легален, но в закона не се съдържа общо определение има някои неща, но те не се отнасят за всички. Може да се приеме, че ЦК е частен документ с установена от закона форма и съдържание, който материализира права и задължения по такъв начин, че за упражняването и разпореждането с правата се изисква фактическата власт и предаването на документа.

Видове ЦК:

1.Според това, кога възникват правата, материализирани върху ЦК:

а)Конститутивни;

б)Легитимационно-разпоредителни.

2.С оглед на това дали на ЦК е посочен титуляра и с оглед начина на прехвърляне:

а)ЦК на заповед прехвърлят се с джиро;

б)ЦК на приносител прехвърлят се с просто предаване;

в)Поименни ЦК прехвърлят се с цесия.

3.Според това с какво са свързани ЦК:

а)Инвестиционни ЦК.

б)Търговски ЦК всички ЦК, които не са инвестиционни.

4.От гледна точка на това какви права материализират:

а)Членствени акции, които материализират членството в ТД.

б)Парични менителници или облигации, които материализират парични вземания.

в)Стокови коносамент и стоков запис, които материализират правото да се получи определена вещ.

4. Търговски регистър и търговски книги.

ТЪРГОВСКИ РЕГИСТЪР

Правната уредба на търговския регистър се урежда от ТЗ, чл.2 , който урежда основните материално-правни въпроси и от гражданско-процесуалния кодекс чл.52 - той урежда предимно процесуално-правните въпроси, но има и материално-правни елементи.

Преди министерството на правосъдието е използвало изцяло наредба за водене на търговски регистър. Предназначението му е да дава публичност на определени обстоятелства, свързани с правните регистри в съдилищата. Всеки, който прояви интерес може да се запознае с тези обстоятелства.

Постепенно се решава, че не само търговците представляват интерес и понастоящем към всеки окръжен съд се водят пет регистъра за правни субекти, а в Софийски окръжен съд - 6 регистъра.

В търговският регистър се вписват : едноличният търговец, търговските дружества и кооперации. Други субекти, дори и да извършват търговска дейност, не подлежат на вписване в търговския регистър. За горните три категории се вписват най-важните характеристики, които се определят за всяка от тях със закон. Обстоятелства, които не са нормативно определени не се вписват в търговския регистър. На вписване подлежат индивидуализиращите белези.

Вписването се състои от два елемента :

1. съдебно производство, уредено в гражданско-процесуалния кодекс. Окръжният съд проверява обстоятелствата, които подлежат на вписване и издава съдебно разрешение, с което се определя вписването.

2. чисто техническо вписване - това става от определено длъжностно лице, което в срок от 24 часа от съдебното решение стриктно преписва обстоятелствата, дадени в съдебното решение.

Търговският регистър е публичен, т.е. всяко лице, което заплати съответната такса може да го прочете. На практика, обаче, не е съвсем така. Съществуват писмени и устни справки (т.е. с препис и само с гледане).

Правно значение на търговският регистър:

1. Всички обстоятелства, вписани в търговския регистър се считат за известни на третите лица. Това е т.нар. уведомително действие на търговския регистър.

2. Действие на обществено доверие - вписаните в търговския регистър обстоятелства се считат за съществуващи, дори и да не съществуват.

3. Невписаните обстоятелства се считат за несъществуващи. Докато не стане вписването, един реален факт се счита за несъществуващ.

4. Публикуването в Държавен вестник е нормативно определено за някои обстоятелства. Това публикуване има чисто информативно действие, но никакво правно действие. Правно действие остава да има само търговският регистър.

Заличаване на вписванията Когато по исков ред се установи недопустимост или нищожност на вписването, както и несъществуване на вписаното обстоятелство, съдът заличава вписването и съответното обстоятелство служебно, по искане на прокурора или на заинтересуваното лице.

ТЪРГОВСКИ КНИГИ

Предназначението на законовата уредба на осчетоводяването е да се води търговско счетоводство. Това е задължение на всеки търговец. Значението на търговските книги е да се поддържа в известност състоянието на търговското предприятие. Те служат за установяване дейността на търговеца и на неговото материално състояние. Търговските книги обслужват интересите на: