ТЪРГОВСКО ПРАВО - особена част

Търговски сделки и Несъстоятелност

43. въпрос

ТЪРГОВСКИ СДЕЛКИ обща х-ка и видове

Обща х-ка - При упражнява на своето занятие т-ците извършват разнообразни д/сти, които от правна гл.т. се изразяват в склъчването на съответните сделки. ТП използва за своите нужди изработеното от ГПТеория родово понятие за сделки и уточнява квалификацията й като търговска.

При определяне на понятието т-ц се посочи, че ТЗ изброява дейностите които сключвани по занятие придават на съответното лице качеството т-ц. Тези сделки ТЗ третира като ТС като изхожда от широкото понятие търговия. Това са обективни ТС (абсолютни), т.е. ТС не зависят от качеството на лицата, които ги сключват. Така се оформя първия вид ТС, основани на обективната с-ма в ТП. Но посочените сделки в чл.1 от ТЗ са примерно изброени, а не изчерпателно, затова ТЗ не дава цялостна представа за същността на ТС. Поради тази причина самия ТЗ установява принципно определение, което се свързва с понятието т-ц:

Чл.286, ал.1 Търговска е сделката, сключена от т-ц, която е свързана с упражняваното от него занятие.

Това определение се основава на субективната концепция, затова тези ТС спадат към втопия вид - субективни ТС. Според тази концепция имаме 2 условия за да бъде определена една сделка като търговска:

• сделката да е сключена от т-ц;

• сделката да е свързана с упражняваното от него занятие.

От това следва, че субективната концепция разширява кръга на ТС, за разлика от примерно изброените дейности по чл.1, защото тук вече спадат и сделки като наем на помещения за търговия, покупката на мебели, на консумативи и пр. Дори ал.3 на чл.286 отива на една крайност При съмнение се счита, че извършената от т-ца сделка е свързана с неговото занятие. Тук т-ца трябва да докаже, че сделката му не е ТС. Така с тази разпоредба се установява третия вид ТС Презумптивните. При тях имаме 2 предпоставки за определяне на сделките като такива:

• сделката да е сключена от т-ц;

• естеството на сделката да е в съмнение (дали е търговска).

Според чл.287 Разпоредбите за ТС се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях тя е търговска и не следва друго по ТЗ.

Това означава, че ТЗ се прилага и за двете страни по сделката, макар сделката да е търговска само за едната страна. Това има значение във връзка с прилагания закон при сключването и изпълнението на сделките ЗЗД или ТЗ. Така възниква нова класификация на ТС:

1. Едностранни ТС при тях само едната страна има търгов.качество (пр.при превозната сделка само превозвачът е т-ц);

2. Двустранни ТС когато и двете страни имат търг.качество.

Според чл.293 за действителността на ТС е необходима писмена или др.форма само когато това е предвидено в з-на (ТЗ или ЗЗД).

44 въпрос