Търговски кредит.

Търговски /стоков/ к-т това ик-ко отношение, при което се отлага плащането на паричното задължение по повод реализацията на стоков пр-кт. Субектите по търг.к-т трябва да бъдат търговци по смисъла на Т.закон.Този к-т се отнася към краткоср.к-ти, защото отсрочването на плащането на цената на стоката или услугата се угуваря за кратък срок. Появява се преди останалите форми на к-та.

Според кредитополучателя търговските к-ти могат да бъдат: 1.К-ти за купувача може да се изрази по 2осн.начина: по открита с/ка и ч/з менителница; 2.К-ти за продавача купувача може да представи к-т на продавача под формата на аванс, т.е. ч/з предплащане на доставката, която ще се осъществи след време. Авансът като форма на търговско кр-тиране се отличава от паричните кр-ти по това, че длъжникът погасява к-та не в брой, а ч/з доставка на договаряната стока, за която е отпуснат к-та. Такъв начин за к-тиране се използва най-често при търговията със селскостоп.стоки. в пр-ката се използват 3основни начина за погасяване на авансите: в определен %от сумата на доставката; %-тът на погасяването нараства с всяка следваща доставка; авансът се погасява с последната доставка.Основа на к-та са търг.ЦК. Значително допринесли за развитието на търговията и плащанията са търг.полици. Полицата като к-тен документ, непосредствено свързан с тър-я к-т се използва в двете си разновидности: 1.Запис на заповед документ ч/з който 1лице се задължава да изплати опр.сума на др.лице; 2.Менителница изп.ва се когато 1лице се задължава да изплати опр.валутна сума на др.лице непряко, а ч/з трето лице. Търговската менителница е съпроводена почти винаги от стоково-разпределителни доку.ти, като: Търговска ф-ра; Спецификация; Транспортен лист; Товарителница; Коносамен; Застр-на полица и др.

Съдържанието на търг-те ЦК е уредено в ЗЗД. Записът на заповед съдържа: 1.наименованието Запис на з-д в текста на документа на езика, на който е написан; 2,Безусловно обещание да се плати опр.сума пари; 3.падеж; 4.място на плащане; 5.Името на поемателя; 6.Ден и място на издаването; 7.Подпис на издателя.

Менителницата съдържа: 1.Наименованието Менителница в текста на документа на езика , на който е написан; 2.Безусловно обещание да се плати определена сума пари; 3.Името на лицето което трябва да плати ; 4.Падеж; 5.Място на плащането; 6.Ден на място на издаване; 7.Името на поемателя; 8.Подпис на издателя.

ТЦК съдържат безусловно задължение за плащане на опр.пар.сума. Падежът трябва да се различава от деня на изпълнение на задължението. Различават се следните видове падежи: 1.определен на предявяване; 2.на опр.срок след предявяване; 3.на определен срок след издаване на ЦК-га; 4.Точно определяне деня на изплащане на паричната сума. Мястото на плащане се определя от издателя на документа.

При издаване на менителница издателт посочва като платец др.лице, което трябва да даде своето съглъсие ч/з акцепт. Акцептирането практически предхожда предаването на менителницата на ремитиента. Необходимо е предявяването да бъде извършено по постоянното местожив. На платеца. Кредиторът сам преценява дали има интерес да я предяви за акцепт или не. Когато М е отказана за приемане от длъжника се джиросва по-трудно. Джиро се нарича прехвърлянето на правото на вземане по менителницата в полза на друго лице. Лицето прехвърлящо полицата се нарича джирант, а лицето в полза на което се прехвърля полицата-джиратар. Джирото се поставя на гърба на полицата, то трябва да е безусловно и не е необходимо да съдържа дата и място на извършването му. В зависимост от съдържанието си джирото бива пълно и банково, а така също и: явно, скрито, заложно и следпротестно. То изпълнява няколко функции: 1/Прехвърляне на вземането; 2/Притежателна; 3/Гаранционна.

За да повиши надежността на полицата и нейното по-широко приемане в обръщение се вклучва отделен поръчител. Обикновено той поставя надпис като гарант или в качеството на поръчител.За достатъчен се приема и надписът на лицевата страна на полицата.

Авалистът е субект, който се задължава да плати менителничното задължение на друго личе. Лицето, чието задължение се гарантира от авалиста се нарича авалат. Авалът се изразява в/у менителницата или в/у прекрепен към нея лист. Така се постигат 2 ефекта: сигурност за предоставящите търговски кредити и осигуряване на средства за купувачите. Изплащането на палицата се извършва в деня на падежа, полицата се протестира пред нотариус. Това представлява искане за осъщесвяване на привилегиите на регресното и полично право. То се осъществява при полужение, че:

на падежа задължението не е платено изцяло или частично; не е установена неплатежноспособността на длъжника още преди падежа. Задължението на полицата е самостоятелно, но трябва да бъде изплатено безусловно, независимо от това дали доставчикът още не е доставил стоката, или пък не съответсва на уговореното качество.

Ролята на полицата може да се систематизира така: кредитна, рефинансираща, гаранционна и платежна. Тя е и инвестиционен носител. Като особенни разновидности на полицата са:1/Редка полица-използват се 2 нейни разновидности безпечителна

и д/з/епо-полица;2/Полица с %-тна ставка;3/Гаранционна; 4/ Рентна палица-поставя се на равни части; 5/Банкова полица; 6/Финансова; 7/Пиятелска; 8/Оборотна; 9/Бронзова.

Продажбата на полиците преди техния падеж изпълнява ролята насконтов кредит в полза на нейния продавач. Цената, по която банката купува полицата е = на задължението по нея намалено с Л-я % за периода от сконтирането до падежа + комисионната и др. разходи. Заедно те образуват сконтов отбив или дисконт. Сконтирането на полиците се извършва от ТБ-ки, с което търговският кредит се превръща в банков, а банката паема функциите на кредитор. Операцията се базира на предлаганите от банките сконтови %-ти. Формулата за дисконта е: D=(S*t*d)/(360*100), където: D-сумата на остъпката от номинала; S-дългът от полицата към момента на падежа; t-дните до падежа; d-сконтовия %. Сконтираната сума (E), която притежателят на полицата ще получи, представлява паличната сума намалена с изчисленото сконто, или: Е=S-D.

Съвременните техники за финансиране на икономическите сделки нямат пряко изразен кредитен характер, но се приближават към някой от особеностите на търговския кредит и на неговия механизъм. Такива са: лизингът, факторингът и форферингът.

Лизинг-най-общо казано това е отдаване под наем или аренда на реален капитал. Основните лизингови операции с паричен характер са: оперативния и финансовия лизинг. Докато икономическата цел на оперативния лизинг с частичното финансиране на определени инвестиции, целта на финансовия лизинг е цялостното финансиране на инвестицията. Субектите на лизинговата сделка са: производителят на оборудването или машините; арендодателят; и арендаторът-субектът който получава и използва съответния обект за опр. Период и по договорени условия.

Факторинг-покупка на парични вземания на даден продавач към купувача и след това инкасиране на това вземане. Предимствата на факторинговата сделка са: по-голямата сигурност на клиента, тъй като за него се отстранява рискът при евентуална неплатежоспособност на дебитора; повишаване ликвидността на клиента; и опростяване дейността на клиента по управлението на разходите.

Форфетингът обслужва предимно договори за доставка:1/По отношение начина за придобиване правата по вземането-форфетьорът е длъжен да използва джирото; 2/Главната цел на форфетьора е чрез ресконтиране да събере вземането от оригиналния длъжник; 3/Форфетингът покрива преводните и политическите рискове.

Форфетьорът има право да изисква още преди сключването на сделката да се представят документи и информация за платежноспособността на гаранта. Когато се прецени, че рискът е голям, форфетьорът може да поиска да се смени видът и размерът на гаранцията или дори-на гаранта.