07.02.2008г. Търговия и национално стопанство Л

Търговията е обособена стопанска дейност с определени функции в националното стопанство и заедно с това е голяма воля за стопанството като цяло. Търговията осъществява реализацията на стоките, осъществява тяхната продажба. Това е от значение както за търговските фирми така и за стопанството като цяло, защото реализира съответна част от съвкупния общесвен продукт, представляваща главно предмети за потребление. С това се възстановяват направените разходи за съответните стоки, осигуряват се възможности за реализиране и на печалба. Печалбата от своя страна се насочва за увеличаване на благосъстоянието, богатството на стопанските дейци, а известна част от печалбата се насочва и за капитализация на самите фирми т.е. за нарастване на собствения капитал на фирмата. Със това се създават предпоставки за осъществяване на възпроизводство на разширена основа т.е. при едно непрекъснато нарастване на мащабите на стопанската дейност на основата на вътрешни източници за захранване на капитала.

Ролята на търговията намира израз и в това, че икономиката като цяло погледната в дълбочина е търговска дейност. Всяко нещо, което се създава, само по изключение може да служи за собствено потребление на самите създатели. По своето предназначение то задоволява нужди на съответни потребители (отделни личности, фирми, държава). Търговията обслужва националното стопанство и поради това, че тя пряко е свързана с хората, с отделните човешки личности, а всяка личност в своето ежедневие има нужди, които се удовлетворяват чрез операции представляващи покупко- продажба, главно на стоки и услуги.

Следователно търговията пряко обслужва отделния индивид, домакинствата, стопанството и обществото като цяло. Националното стопанство е сбор от всички институции и социални дейности, които служат за покриване на нуждите на дадена държава. Нуждите са част от потребностите, а търсенето е част от нуждата. Задоволяването на потребностите на отделните нужди и търсенето се извършва с посредничеството на пазара.

Нуждата е част от потребността, а търсенето е част от нуждата. Пазарът балансира (изравнява) търсенето и предлагането, но това е абсолютно относително.

От схемата става ясно, че нуждите се задоволяват чрез пазара. Пазарът, от своя страна, изразява изключително сложни и разнообразни икономически отношения. Тези отношения се представят главно чрез двата основни елемента на пазара- търсенето и предлагането (всеки един от тях представен като огромна икономическа дейност). В тези взаимоотношения активна роля имат цените. От една страна те са паричен израз на търсенето и предлагането, а от друга съотношението между търсенето предлагането е ценообразуващ фактор (принцип за пазарно стопанство, но главно при пазар от тип полипол).

При това функциониране се явява естествената потребност от разделение на труда, с цел по- висока ефективност в дейността на отделните стопански субекти. Разделението на труда по предназначение осигурява възможности за по- голяма икономичност. Това е необходимо защото потребностите стават все по- големи, а ресурсите все повече се ограничават както относително така и абсолютно.

Вертикално деление на стопанството би могло да се представи по следния начин:

В тази схема търговията функционира като търговия на едро, външно- търговски сделки и търговия на дребно, но тя обслужва всички дейности във вертикален аспект, тъй като производството следва да се осъществява в колкото се може по- голяма степен, в зависимост от нуждите на пазара, а потреблението може и трябва да се използва като мощен икономически фактор.