Чудомир

Търговци на риба

Един от свитата на хаджи Донча беше и Печо Мечето, с цепнатото ухо и

бозовите широки потури, подарени от хаджията. Той имаше голямо момче,

което беше поело полската работа, затова се навъртваше все около

кръчмата. Премиташе понякога, дърва сечеше, вода донасяше и си

получаваше накрая почерпката, разбира се.

Един ден, тъкмо Печо убеждаваше с красноречието си хаджията да му даде

на вересия четвърт литър оцет и една черна макара, а той правеше отчаяни

усилия да му откаже, откъм долния край на селото се проточи висок и ясен

глас:

- Ха риба, хааа!...

Хаджи Дончо набърчи чело, надникна през прозореца и изръмжа:

- Веричката му проклета! Нейко Загорецът е. Сега, когато съм донесъл цял

сандък с косати, намери да се допилее, та да не мога един да похарча!

Па като помисли, помисли, капна една ракийца на Мечето и му рече

поверително:

- Слушай, Мече: ще ти дам и макара, и оцет на вересия, ама изтичай през

моста в отвъдната махала и извикай и ти няколко пъти: "Ха риба, ха!" Ама

силно да извикаш! Колкото можеш по-силно. Из цялото село да се чуе.

Печо Мечето схвана веднага политиката, остави оцетничето на тезгяха,

приплющя като отърван заек, разцепи реката надве срещу Попови и се

изгуби на сливака. Дорде се изгуби, и гласът му се чу на Иван Маймуна

откъм торището:

- Ха риба, хааа!... Пресносола по три и зола, без кости, за гости! Ха

риба, хааа!

Втори път се провикна до Чакъровия плевник и дорде иде до Мандаловата

круша караманка, Нейко Загорецът дотропа с каручката си пред хаджи

Дончовия дюкян.

- Хаджи ага! А, хаджи! Капни ми една ракийца, че ми пресъхна пискунят!

- Не ракийца, а мишеморка ви се пада на вас - обади се сърдито отвътре

хаджият.

- Защо бе? Какво сме прегрешили?

- Защо ли? Защото сте се струпали на цяла България търговците на риба в

село. Че и аз патент плащам бе! И аз стока продавам. Вчера мина

евреинът, днес отсреща вика един, ти ревеш като разпран отдолу, че на

какво прилича това?

- Афидерсинис, хаджи! Прощавай! Добро съм виждал от тебе, на дюкяна съм

ти спал и хляба съм ти ял - не знаех, брате! Не знаех! Чух го този, дето

вика отвъд, и, вярвай ми, няма да се обадя повече. Грам няма да продам

във вашето село. Дай ми си ракийцата и заминавам веднага. Честна дума,

заминавам.