Иван Вазов

Тъмен герой

Ненко се върна късно у тях си. Той и тая вечер си идеше намръщен, оклюхнал.

Млад човек още - той мязаше на старец: стан наведен, чело набърчено от грижи,

поглед убит и смутен, а ход тежък и провлечен, като на болен човек; лицето му

носеше строг отпечатък, какъвто дават дълговременните кахъри или всегдашната

раздразнителност. Той се скара на децата, които крещяха на двора, и влезе в една

от двете стаички в дъното му. Там беше запалена вече газева ламбица. В ъгъла

легнала една жена с още младо, но изцедено лице. До нея момиченце в съдрана

роклица подаваше й в пръстена паница нещо да пие.

Когато легналата видя Ненка, че влезе, тя си поизправи главата и попита

със слаб глас:

- Какво е, Ненко?

Ненко хвърли шапката си, седна тежко на ковчега и подпря мрачно глава с

ръцете, без да отговори.

Тя разбра онова, което питаше.

- Та нищо пак? - пошушна тя болезнено.

- Какво си? - попита той рязко, като стана.

- Пак тъй - отговори жена му.

- Не усети ли нещо от тоя лек?

- Не. Не сме купували, Ненко.

Ненко се обърна гневно към момнчето:

- Дело, нали ти дадох лев, къде го дяна?

Дъщеря му измънка нещо, па се просълзи.

- Слушай, Ненко, не се сърди - продума болната пребледняла, - ние

купихме хляб с половината лев, защото, нали знаеш?... децата не можеш да ги

придумаш... А с другото купихме газец и сапун...

Ненко се отвърна от жена си; люта мъка се изрази по лицето му. Той

закрачи из стаята с очи втренчени към земята.

- И утре пак пари трябват... Осем гърла - и нито счупена пара нямам -

избъбра той.

- Майчице! - изпъшка болната - какво да ги правя тия... Утре пак като

ревнат да ядат... Доде имаше здраве, работеше се, та що-годе... Сега и аз съм се

тръшнала - какво ще се прави, не зная. Виж, Ненко, виж... Като те гледам все

така угрижен, че и аз няма да се дигна... Виж, виж, Ненко.

- Какво да видя, Ано? Става толкова време хлопам на хилядо порти -

нищо... Труди се и бай Филип да ме тури на бачът - други се намести...

- Какво ще ти чини бай Филип? Еснаф човек. Ти големците дръж, Ненко...

Иди пак при господин Хайкова. Ненко се намръщи.