Иван Вазов

Тъгите на България - Т. Каблешкову

О, Каблешков, загина!

Загина гордо ти!

Огънят ти изстина,

земята с теб зарина

надежди най-свети.

Сърце ми още пази.

приятелю злочест,

тез думи, що тогази

със жар каза, и ази

ги слушам като днес:

"Ох, брате! Зло е време!

Народът е убит,

не мисли той да снеме

това проклето бреме

от своя врат притрит.

Заклех се да се трудя

и до последен час

духа му да разбудя

и искрата да гудя

за бунта между нас.

И знам, че ще страдая

за таз висока цел,

но всичко ще изтрая

и няма да се кая

за тежкия си дел.

Но ак' по участ люта,

че роб ще съм, съзра,

то в същата минута

по примера на Брута

свободен ще умра!"

Ти радост, мир, угода

не знайше оттогаз,

ти плачеше с народа

и бунт зарад свобода

приготвяше у нас.

Настана ден Гергьовден!

Сънят ти оживя:

пламна гневът народен

и пряпорец свободен

в Балкана се развя.

Но в битките с вразите

не те намери смърт,

ни тамо в планините,

нито под съсипните

на бащиний ти кът.

Отруден, окървавен,