Иван Вазов

Тъгите на България - При Морава

Гръм ли екне от небето,

буря страшна ли реве,

или пука се полето

при моравски брегове?

Не, но слени помежду си

всред огън и дим, и вик,

сърби, българи и руси

с турчин бъхтят се кръвник!

С мисъл ясна за свобода,

с вяра в братския съйъз,

там кръвта си три народа

леят под светия кръст.

Борят се! Борба опасна!

Гърди с гърди, меч със меч

и смъртта върлува бясна

в тоз убийствения сеч.

Облак тъмен се зададе -

сган поганци, вай, безчет!

Но славянски момци млади

викат яростно: напред!

Бой почна се безпощаден,

бой отчаян, бой сърдит:

тигър скача кръвожаден,

лъвът реве страховит.

..................

Утро. Лъскава, зората

се усмихва на възток.

Тихо шумоли гората

и там бистрия поток.

Върху ръта окървавен

стоят безброй телеса:

вчера бой е бил тук славен,

бой, изпълнен с чудеса.

Сърби, българи и руси

в кръв оквасени лежат

и разделят помежду си

една слава, една смърт.

И Вит, и Дон, и Морава

през далекий небосклон

поздравляват се тогава,

братски пращат си поклон!