Иван Вазов

Тъгите на България - Политика

I

"Падна тиранът! Падна султана!

Свалихме веке Абдул Азиза -

и на престола Мурад възлиза:

епоха светла за нас настана!"

Тъй викат днеска кат побесняли

паши, везири, софти, журнали,

що са до вчера кокал глозгали

и на тирана песни са пяли.

И дипломати с тържество кряскат:

"Турция вече напред отива!"

Вредом празнуват и ръце пляскат.

А България кръв я облива.

II

И Мурад Пети ведно с Митхадът -

единът гламав, другий джелатин -

нови реформи, фермани вадят,

за да подпират тронът разклатен.

"Всички сте равни - Мурад казува, -

българи, турци все едно значат:

българи имат право да плачат:

искам раята днес да добрува."

Зли подигравки!... Лъжи гнуснави!

Светли надежди пълнят Европа.

Андраши вика: "Болний оздрави!"

Дерби от радост скача и тропа.

Турско да цъфне всички залягат,

кроят реформи и конституций,

пращат черкези, башибозуци

по-скоро тамо да ги прилагат.

А България в черно чернило

богу се моли, цял свят проклина!

В пламен, в тъмница и на бесило

и под нож остър чада й гинат.

1876, юни 12