Тъгата на спомена- вик на душата в Помниш ли, помниш ли... на Димчо Дебелянов

Поезията на Димчо Дебелянов се свързва с периода на смиволизъм в българската литература. Основните идеи в творяеството му са копнежът за истински и осмислен живот и сблъсъкът между два свята.Водещи са мотивите за пропиляната младист и за жизнения живот. Изкуството на поета е насочено предимно към душевността на човека. Така е и в Помниш ли, помниш ли....

В стихотворението Помниш ли, помниш ли... подробно е разгърнат мотивът за спомена по красивото минало на лирическият герои. Тези спомени предизвикват тъга и меланхолични чувства, сблъскват се образите на красивото минало и мрачното настояще. Своеобразният вик на душата е отправен към миналите дни- дни на шъпот и смях. Текстът е определен от критиците като една от най-съвършените творби на Дебелянов.

Стихотворението е изградено в кръгова композиция- темата се завърта около спомена за миналото. Но поета оставя творбата без заглавие. Вероятно всеки сам трябва да постави заглавие за себе си. За да се разпознава текстът, функцията на заглавие приема част от първия стих- Помниш ли, помниш ли.... На преден план се извежда мотивът за спомена. Миналото на тихия двор, тихия дом в белоцветните вишни. Лирическият герой бленува за спокойствието , което му е носил домът. За неосквернеността на белоцветните вишни.

Следващите няколко стиха ярко контрастират на картината на дома. Аз-ът е в своя затвор, в който проблясват жалби далечни и спомени лишни. Блясъкът внасямакар и малко надежда и радост в мрачните дни. Душата на героя е окована- закюченик и не може да бъде освободена от мрачното настояще. Споменът се приема като наказание. Той е натоварен с още по голям смисъл, заради настоящето в мрачен затвор. Дните предишни са минало на шъпот и смях, в настоящето няма спасение, а бъдещето е безперспективно. Това поражда драматизмът в творбата.

Всяка стофа на творбата започва с описание на миналото, колко светло и чисто е било то. Веднага след това се появява образът на настоящето, ярко контрастиращ на първите два стиха. Наблюдава се противопоставяне между светлинатана спомена и мрака на действителността. В миналото се появява и образът на божественото начало- хорът на ангели, символ н ахармония, щастие и невинност. Загатнат е и мотивът за песента, чрез въвеждането на образа на хора.

аз съм заключеник в мрачен затвор, жалби далечни и спомени лишни,