Творчеството на Набоков
| Литература_Други | 2009-12-02 | 133 сваляния |
Принципи повествованиве в романите на Набоков
Сред най-популярния начин на четене на руския поет и прозаик Владимир Набоков през последните 20-години е интерпретацията на творчеството му в интертекстуален аспект.
Десетки изследвания се насочват към множеството препратки, към чуждото слово у този писател - алюзии, цитати, реминисценции, стилистически фигури, мотиви, образи Използването им дори е изведено като основен смисъл на Набоковата проза в някои изследвания.
При това детайлните анализи сами по себе си като че слабо способстват за разгадаване на загадката Набоков, доколкото водят до коренно различни тълкувания, а и търсените паралели и отблясъци от чужди текстове често за читателя изглеждат като преднамерена война с класиците.
Трудностите при анализа възникват, от една страна, поради факта, че Набоков е явление на няколко литератури и в различните периоди на творческия си път черпи от различни литературни традиции (За влиянието на Херман Хесе, Р. Валзер, У. Шекспир - Вж. Семьонова 2001; за влиянията на Пруст, Джойс и Кафка например говори Зинаида Шаховска (Шаховска 1995).
От друга страна, писателят успява по-отчетливо от много свои съвременници да преосмисли идеи и образи от руската класика, посредством игровото начало да провокира трудно четене, т.е. съзнателните усилия на читателя за достигане на смисъла на творбата, означавайки многопосочно и вариативно отношенията си с литературната традиция.
Композиционният модел на тази проза Сергей Давидов определя посредством принципа на матрьошката всевъзможните препратки освен че изграждат мозаична структура на различни нива, се отличават и с подвижност на художествените функции.
Структурата на Набоковите романи предполага две съставни части експлициран фон и скрит литературен, който се разполага под ватерлинията на набоковския корабтекст, но именно там, в глъбините, се решават въпросите на художественото битие: определя се истиността и лъжата на персонажа писател пред лицето на вечността. (Шадурски 2004). Тази двуслойност се отнася както до формиране на пространството и времето, така и до сюжета и образите на героите.
Тагове от реферата: романит, повествованиве, творчествот, руския, принципи, прозик, популярния











