МАЙКАТА И РОДИНАТА В ТВОРЧЕСТВОТО НА ИВАН ВАЗОВ

Аз съм българче и силна
майка мене е родила;
с хубости, блага обилна
мойта р`одина е мила.
Така започва най-обичаното и най-популярното българско стихотворение АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ, написано от патриарха* на българската литература ИВАН ВАЗОВ. Още в първата строфа народният поет се докосва до двата най-светли образа, които носи в сърцето си на МАЙКАТА и на РОДИНАТА.
На майката Вазов посвещава няколко творби, а на родината цялото си огромно и многообразно творчество.
По повод 3 март нашия НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК (т. г. отбелязваме 131 години от ОСВОБОЖДЕНИЕТО на България от петвековното османско владичество), ще ви разкажем накратко за живота на почитания поет и писател Иван Вазов и ще ви представим откъси от негови творби, посветени на майката и родината.Иван Вазов (18501921 г.) е роден в подбалканското градче Сопот. Той е първото дете в многолюдното семейство на Минчо и Събка Вазови. Носи името и онаследява дарбата на своя дядо Иван, наричан Вазът (красноречивия, сладкодумния). Бащата на момчето, заможен и уважаван търговец, мечтае първородният му син да наследи занаята му. Но свенливият малчуган не проявява интерес към търговията. Той най-много обича да склони глава до майка си и тя да му чете книги или да пее със звучния си глас народни песни.